Националният историко-археологически резерват „ Мадара” се намира на 17 км от град Шумен. Разположен е в подножието на Мадарското плато.
shumenski-krai.com
НИАР е абревиатура на Национален историко-археологически резерват.
Защо екопътека “Мадара” е разходка във времето и пространството ще стане ясно накрая. 😉
Втория ден от нашето пътуване започна с утро обвито в мъгла.
Прогнозата за деня, обаче беше обещаваща, слънце и ясно небе.
Тръгнахме от хотела в 8:30ч
Пътувахме през мъглата и се надявахме, докато стигнем Мадара, да се проясни.
Последните завои преди да достигнем паркинга на НИАР “Мадара” погледнахме нагоре и видяхме синьо небе.
Ех, радост.
Не че мъглата е съвсем лоша. За снимки е даже разкошна, но все пак е завеса, която не позволява да видиш всичко.
На входната будка си купихме билети. За възрастни цената беше 5лв.
Дадоха ни напътствия накъде да тръгнем и докъде може да стигнем. “Ако имате време може да се качите до крепостта”, каза служителката. Много ясно, че ще се качим нали сме дошли да се разхождаме и да гледаме.
На самия билет имаше баркод, който ако снимаш с телефона, ти показва сайт с информация за различните обекти в парка.
Към пещерите и извора на нимфите
От входа на парка пътеката вдясно води до тераси с зашеметяващи отвесни скали, няколко пещери и една магическа чешма до скала облечена в зелен бръшлян – извора на нимфите. По-нататък се намира и секвоя посадена от Цар Борис трети. Само до секвоята не отидохме.
Пред пещерите (както и при всички други забележителности в парка) има информационни табла за самите обекти. От кога датира обекта, за какво е служел и т.н.
За малката пещера например се твърди, че е обитавана от праисторически хора и в нея са открити различни сечива, съдове, оръжия, амулети направени от кремък, камък, кост и глина.
В Голямата пещера траките устроили около І в. пр. Хр. светилище, което посветили на Трите нимфи – покровителки на водите, горите и природата.
museum-shumen.eu
На това място е и скалният параклис “Свети Панталеймон”.
Мадарския конник – снимки илюзии
Мадарският конник е единственият каменен барелеф от такъв тип в Европа. Издялан е на 23 м от основата на скалата. Представлява конник на кон, убил с копието си лъв, приклекнал под нозете на коня. Вляво зад конника се вижда тичащо куче. Релефът по всяка вероятност представлява изображение на българския хан Тервел (701 – 721 г.). Изображението е в естествена големина.
museum-shumen.eu
Случвало ли ви се е да гледате снимки на нещо, да си представяте ясно как ще изглежда то и като го видите наяве да се окаже пълно разминаване.
Гледах снимки на “Мадарския конник”. Четох статии, дивих се и вече имах ясна визия какво ще видя. Стигнахме до средата на парка при една внушителна отвесна скала (поредна, цялото място е невероятно с тези скали).
Там на скалата личи конника, но светлината беше супер неподходяща и релефа толкова плосък, че напрягах очи за да разпозная къде е кучето, къде лъва, къде надписите. Коня, конника и кучето видях и до там.
Една снимка направих от кумова срама, но да си знаете, че конника е по-малък отколкото изглежда на снимки.
Иначе самата идея, че е издялан там в самата скала и се е запазил толкова време е впечатляваща.
Нагоре над облаците
След конника пътеката продължава приятно през гората. Стига до разклон. В едната посока е към “Капището”, старобългарски култов комплекс, място сочено като силно енергийно. В другата, нагоре по стръмна пътека със стълби, някои вдълбани в самата скала, се изкачваш до крепостта.
Ние си избрахме първо да отидем до крепостта.
Още на касата, служителката ни обясняваше как от крепостта се разкрива чудна панорама към Шумен, Велики преслав… На нас ни се разкри чудна панорама към океан от облаци. Честно казано на мен този океан ми хареса.
Беше сюрреалистично, под облаците се чуваше бръмчене на преминаващи автомобили. Долу невидим съвременния свят, горе ние сами с късчета от историята.
Крепостта Мадара
В крепостта се виждат основите на казарми и малка църква. Крепостта се споменава през 1388г, когато е превзета от турците.
Счита се, че е имала защитна роля за старите български столици Плиска и Преслав.
Капището
Слязохме от крепостта по същите на места стръмнички стълби. На разклонената пътека сега избрахме Капището.
Капището в НИАР Мадара е “Старобългарски култов комплекс. Включва голям, плосък отгоре къс от скала, използван при култови церемонии. Около него са изградени няколко помещения, а над него е разположена изкуствено заравнена скална площадка. Зоната е високо енергийна.” (От информационното табло)
Какъв е енергийния заряд не мога да кажа от първо лице, но природата беше красива. Великолепни иглолистни дървета, огромната плоска скала, от която като завеса се спускат бръшляни, тишината, птичите песни. Поседяхме си малко там.
Оттам обратно към входа, минахме по пътечка през гората покрай още едни археологическа забележителност – “Средновековен комплекс” със основи на сгради строени в различни период на ранното и късното българско Средновековие. Този комплекс го погледнахме от пътеката без да се отбиваме до него.
Националният историко-археологически резерват „ Мадара”, разходка във времето и пространството
Накрая, защо разходката е пътуване във времето и пространството.
Защото НИАР “Мадара” е комплекс побрал в себе си концентрирано история от много различни времена – разхождаш се във времето.
А като се придвижваш от най-ниското, в началото на екопътеката, до най-високото място при крепостта, пространството се разтяга, особено ако има океан от бели облаци. 😉
Препоръчвам тази разходка, но си отделете време да се пошляете, да си поседите и както винаги, ако е в делничен ден по-добре. 🙂
Към останалите статии за Мартенското ни пътуване – 2021г
Панорамен следобед, градски следобед, опак следобед – Мартенско пътуване 2021г – част 4
Пазарен ден в Исперих и пешеходен диагонал в Разград – Мартенско пътуване 2021г – част 5
Текето на Демир баба – място за поклонение и съзерцание – Мартенско пътуване 2021г – част 6
