2020 година започна много обещаващо.
Нямаше и намек за особеностите в пренаредбата на света, която предстоеше.
Дали с някаква неподозирана интуиция не писах в края на 2019г. “За всичко друго, нека ме изненадва 2020г. То накрая и без това винаги така става, човек се изненадва 😂. Дано да усещам интуитивно посоката, в която искат да ме насочват тези изненади…:-)”
Кулинарни
В началото на годината запалено бърках маслени кремове. Разучавах що е то мъфин, ще е то къпкейк. Абонирах се за няколко канала за кулинарна фотография. Научих се да правя мекици и супер готин блат за пица. Проядох чушки. Правих козунак. Купих си планетарен миксер и пош.
Пътуванията през 2020г
Мартенско пътуване
Направихме разкошно мартенско пътуване из Родния край. Този път поехме към Източните родопи. Чудни красоти видяхме.
При това пътуване отскочихме и до Гърция. Тогава само мълвата носеше тревожни слухове за някакъв опасен бързащ през границите вирус. Това леко помрачи моето (единствено за годината) стъпване извън пределите на България.
Заключени сме
После уж за малко ни заставиха да си стоим вкъщи, пък то стана няколко месеца.
Леле какво готвене падна тогава, какво снимаме, какво приказване по телефона 😁.
За първи път в живота си бях на виртуално (през платформата zoom) чаено парти. Ами не е като живото…
Успях да разчистя доста боклук от вкъщи. За пореден път оцених и се възхитих на хора практикуващи смислен минимализъм. Тази практика остава моя все още непостигната цел.
Посадих си билки и цветя на терасата. Хубава градинка се получи.
В този странен период на затворничество едно ми липсваше най-много, че не дават да ходим на природа, да сме в гора, под небе, по неасфалтирана земя.
Изкарвах често къмпинг масата и столчетата на терасата и поглъщах жадно всяка глътка пролет (слънчев лъч, топлинка, птича песен…)
Бегом към гората
Като ни отключиха се отпочна едно редовно скитане из разни горски пътеки.
Влади ги намираше, аз приготвях храна за из път. 😄😄😄
Все по-дълги ставаха маршрутите, а на нас все повече ни се ходеше.
Сдобихме се с щеки, абсолютно великолепно изобретение. Въодушевлението ми намери форма и в една статия по темата (До връх Арамлиец с новите щеки, неделна разходка – 30км).
През пролетта и лятото изгледахме много видеа в youtube за преходи. (Покрай тези видеа научих и за някои полезни вегетариански храни за планинари – това кус-кус, елда, леща…)
Сдобихме се с някои неща от първа необходимост (други имахме от преди) и реализирахме първият ни преход на планина с палатка – Два дни преход из Национален парк “Централен балкан” – маршрут: Беклемето – хижа Козя стена – хижа Ехо – хижа Хайдушка песен – Беклемето.
Валя ни, гърмя ни последния ден, ама всичко друго така много ни хареса, че щом излязохме ваканция и видяхме хубава прогноза веднага хукнахме из Балкана.
Централен балкан – влюбихме се в неговата хубост, ах…Четири дни, четири нощи с палатка в Стара планина – предговор.
Гърция се оказа далеч
След като отключиха гората и ни пуснаха от затвора, взехме да чакаме да отворят Гръцката граница.
Добре отвориха я, ама да се прави тест.
С оглед на финансовото разклащане на нашето домакинство, ни се видя в повече да даваме толкова пари за тестване.
Много ми липсваше морската ваканция на палатка.
Започнах щателен преглед на българските къмпинги, като алтернатива на любимия ни Мелиси.
Нито един български къмпинг не се доближи като условия, само като цени.
Останахме си без къмпинг тази година.
На море в България
Адаптирахме се към морска ваканция в квартира. Избрахме си Шкорпиловци. Диво и спокойно беше. Ходихме и на разходка с лодка по Камчия. Хубаво си починахме.
Родопи
Накрая на лятната ни ваканция отскочихме до село Арда в Родопите и там поскитахме малко.
Искам на природа на рождения си ден
Много ми се искаше тази година на рождения ми ден да идем някъде на палатка. Бяхме си харесали да е на язовир. Само дето времето си имаше други планове и валежната прогноза промени нашите намерения.
Отвори се обаче, възможност да се разходим до Връх Ком, който е началото на туристически маршрут Ком-Емине.
Я, аз имам колело!
Имам велосипед от много години, но до тази година опитите ми да се придвижвам с него са били кратковременни и спорадични по ред причини.
Тази година преоткрих превоза на две колела, защото:
- да се душиш с маска в градския транспорт е гадно;
- да чакаш на спирката половин час – досадно;
- по-икономично е, а е и по-екологично;
- карането на велосипед повдига настроението (лично изпитано и доказано).
Подарък от приятел
През 2020 година получих няколко изненадващи подаръка за различни празници без партита. Факторът изненада мен много ме радва. Ей така да се изненадаш, че някой е помислил за теб. Не си правил честване, а тези хора са решили да те усмихнат по някакъв начин. Стоплящо е. Благодаря!
За книгите
Не мога да се похваля, че прочетох много книги, не че нямах свободно време. 😄 Бих похвалила, обаче стойността на тези, които стигнах до последната страница.
“Уаби саби – японска мъдрост за съвършенно несъвършен живот” Бет Кемптън, “Татко мумин и морето” Туве Янсон, “Поздрави от синята палатка” Петя Кокудева, “The truth” Terry Pratchett
Фотографията
Снимах много кексчета, още повече планини и малко се упражнявах с едни фотографски задачки 52Frames, не завърших до край.
Заради планинарските мераци се размечтах за един по-компактен, но достатъчно качествен фотоапарат. По-натам някога, може би, надявам се. 😄
Като тегля чертата
Годината не беше като никоя друга преди. Не че две години се повтарят.
В ретроспекцията за себе си казвам: годината беше шантава, но ме провокира да започна да правя неща, за които едва ли в друг момент щях да намеря ентусиазъм.
Насладих се на чудесно лято, научих се да правя мекици (най-накрая), станах малко по-смела.
Благодарна съм!
Ретроспективен поглед към 2019г
