„Ако искате децата ви да бъдат интелигентни, четете им приказки. Ако искате да бъдат по-интелигентни, четете им повече приказки.”
Алберт Айнщайн
Детските книги са интересно явление. Хубавите детски истории, уж са за деца, пък в тях такава дълбока философия за живота намираш. Достигат ли и децата до нея?
Тъкмо прочетох “Татко Мумин и морето” на Туве Янсон. Поредица за муминтролите ми е сред фаворитите. Книгата “Татко Мумин и морето” е впечатляващо прозорлива и богата на характери със силен психологически пълнеж. Героите са истински живи. Четях и си мислех, доколко едно дете вниква в тези така хубаво нарисувани умозрения.
Детето възприема внушението на дадена история интуитивно. Усеща съдържанието чрез цветовете, формите, рисунъка, който идва от цялата история. Децата се движат в света заобикаляйки бариерата на рационалността. Несъзнателно, но доста точно долавят нюансите на думите и образите. Макар привидно да не разбират, всъщност попиват съдържанието. Това съдържание разширява техния свят.
Затова е така важно да четем на децата. Правим ги по-богати.
Защо е подходящо и възрастните да четат детски книги?
„Приемете за свое вътрешно правило никога да не давате за четене на дете книга, която вие самите не бихте прочели.”
Джордж Бърнард Шоу
Четенето на детски книги не е загуба на време дори за възрастния човек.
От една страна детската литература носи в себе си своеобразна лекота и непринудена простота. Затова се чете леко. Приятно е и да се изненадваш всеки път като попаднеш на някое съкровище в нея – прозрение за психологията на хората и техните взаимоотношения, реда на обществото, света, смисъла на дребните неща…
От друга страна, ще проверите заслужава ли си съдържанието да стигне до вашето/ някое дете. 😉
Ако вие намерите дълбочина в редовете на някое детско произведение, а не само любопитен сюжет, значи си заслужава да споделите тези редове с детето.
Накрая, но не по важност ще имате още една тема за разговор с малкия човек.
Някога може да отделите време и да четете заедно. Да наблюдавате реакциите му, да му обяснявате непознатите ситуации, да обсъждате случилото се в книгата.
Списък с любими детски произведения
Вие имате ли любими детски книги? Прочитали ли сте скоро някоя или вече четете само произведения за възрастни?
Моят списък включва:
- Всички муминтролски истории на авторката Туве Янсон;
- Приказките на Джани Родари;
- “На малките – за звездите и планетите” на Ефрем Левитан;
- “Момиченцето, което отиде да търси приказка” Клара Ярункова;
- “Влюбеният облак” Назъм Хикмет;
- Поредицата за костенурчето Франклин…
и още много.
Други статии за книгите, думите и децата
Книгата прозорец – какво виждаме през него и как това ни променя
