Урдини езера. Преход в Рила края на юни.

Урдини езера беше нашата цел. Нямах очаквания какво ще видя. Видях приказни гледки. Късчета от тях събрах във фоторазказа за пътешествието: “Фоторазказ за еднодневен преход до Урдините езера“.

Урдините езера са в Рила. Те все още, може би за радост, са по-малко посещавани. Няма лифт, няма навалица 😉. Затова и природата е много по-запазена, а атмосферата много по-дивна. 

Като на Рилските езера преди появата на лифта. Там също беше така, спокойно и мистично. До Рилските езера склоняваха да се катерят само хора, които търсят истински планината.

При Урдините езера срещнахме малко народ на групички, по двойки и сами пътници. Всички преминаваха кротко в различни посоки, защото езерата могат да се обикалят по различни маршрути.

Урдините езера бяха кристално чисти. Те са свъразни с малки речни поточета, тоест водата циркулира. Няма и много хора, които да оставят своя отпечатък.

Маршрут до Урдини езера:

За стигане до Урдините езера има различни маршрути. Ние избрахме следния:

ЦПШ Мальовица – Яворова поляна – долината на Урдина река – Урдини езера – Зелени рид – Яворова поляна – ЦПШ Мальовица 

От ЦПШ Мальовица се спуснхаме по шосето малко по-надолу (около 200 метра), посока Говедарци. Там вляво в шубраците има скрита пътечка, която е маркирана за Хижа Вада (червена маркировка) и за Хижа Иван Вазов (синя маркивирвка). До Яворова поляна пътеката е обща. После се разклонава.

Преди да стигне Яворова поляна пътеката минава по две мостчета, едно над Мальовишка река, и едно над Урдина река (точно преди поляната).

След поляната още малко се следва синята маркировка. След около 200м маркираната пътека прави остър завой надясно, но не се продължава по нея, а се преминава вляво през друго мостче минаващо още веднъж над Урдина река. Оттам все срещу течението на реката, пътеката се катери полека нагоре.

Пътеката следва поречието на Урдина река. Маркировка няма. Ако отивате за първи път е хубаво да си имате GPS карта. По някое време реката излиза от гората и продължава през красива долина.

Красива ли е пътеката? Направо приказна, ах…

Маршрутът е изключително красив. Без никакво съмнение го слагам в топ десет на най-красивите пътеки, които ние сме вървели.

В края на юни долината, през която тече реката е набраздена от още десетки поточета, които се спускат от двата каменисти склона отстрани на нея. На места почвата е съвсем подгизнала като гъба попила вода. Супер бях щастлива, че обувките ми вече не пропускат.

Прекосявахме малки поточета по речни камъни и следяхме карта с GPS на телефона, за да е сигурно че при преодоляването на водните препятствия, не сме се отклонили от посоката.

Зор по баира нагоре

След близо четири часа ходене, катеренето нагоре по откритите склонове ми стана малко тежко. Осъзнавах, че има още, но все се надявах езерцата да се появят зад ей този хълм, зад ей онзи хълм. 😄

Най-накрая се появи първото езеро – Голямата паница. Там почивахме. После поехме пак нагоре да видим и останалите езера. За последните две пък слизахме по един труден сипей, за да заобиколим една преспа сняг. Последно видяхме Рибното (да Рибно има и сред Рилските езера, но това е друго). Преди да се стигнем до Урдиното Рибно се отбихме, в близост до Урдина река до един заслон или овчарник (информацията на картите е противоречива, но си беше малка колибка).

Зелени рид и чудни гледки

След заслона последва още едно изтощително катерене (поне за мен), за да се качим на билото на Зелени рид. По билото заспускахме надолу. Пътеката първо се движеше по открити поляни. После взе да се провира през едни клекове. Накрая се спусна в гората.

Спускане, спускане, спускане, край нямаше. В този участък от пътя престанах да се дивя на природата, вече бях доста изморена. Следвахме синята маркировка до Яворовата поляна. Оттам леко нагоре и след моста над Мальовишка река малко по-стръмно нагоре, излязохме обратно на шосето.

Пордължителност на прехода до Урдини езера и обратно

Целия маршрут ни отне 13 часа. Включвам в тях спиранията за снимки, почивката на Яворова поляна (ако знаех колко път ни чака по-кратко щяхме да почиваме там), почивката за обяд на първото езеро (за около 20-30мин). Спирахме по баирите, защото аз бая зор виждам по нанагорнища. Отклонихме се и в търсенето на скрити чешми при заслона и при Рибното.

От София потеглихме в 6:15ч. В 8:15 ч паркирахме при паркинга на ЦПШ Мальовица. Той е малко по-нагоре от платените. Към 9:15 бяхме на Яворовата поляна. Там хапнахме закуска, направихме си по една снимка и продължихме.

До първото езеро се качихме за около 5 часа. После загубих представа за времето, докато обикаляхме останалите езера. На Зелени рид се качихме към 17:45 (проверявам часовете по снимките). При Яворова поляна бяхме в 20:20 мин. При колата на ЦПШ Мальовица в 21:15.

Растителността

Подобно на пътеката към водопад Рилска скакавица и тук имаше доста информативни табла, запознаващи с картинки и думи преминаващия турист за флората на мястото. 

Гледайки естествената подредба на тези интересни съчетания на дървета, храсти, цветя и треви си мислех, че всичко което правим ние хората в полето на естетиката е само миниатюрна имитация.

Видях смесени букети от цветя, аранжировки върху скали обелечени в зелен мъх и т.н.

На едно място Урдина река се разклонява и по средата ѝ стои едно уникално островче с едно дърво и множество оранжеви цветя в тревата. Островчето приличаше на добре поддържана градина. Градинар беше самата природа.

Урдина река

Урдина река беше пълноводна. На места скачаше от някоя скала в красиво пенливо водопадче. Водата ѝ беше хладна и чиста. На няколко места видяхме табели – “риболова забранен”. Явно и риба има в нея.

Урдина река се спуска от езерата надолу през една приказна долина, оградена от двете страни с високи ридове. Единият беше Зелени рид, по който щяхме да се върнем по-късно през деня. По склоновете на тези каменисти стени се спускаха десетки малки поточета. Приказна феерия от блестящи водни пътечки.

Тази гледка не можах да уловя с фотоапарата. С моя не широк 50мм обектив и много други неща не можах да хвана. Често вадех и телефона за снимки.

Урдини езера

Те са шест на брой и имат следните имена – Сухото, Рибното (да не се бърка с Рибното езеро от Седемте езера), Триъгълника, Ботаническото (Удавника), Голямата Паница и Малката Паница. От Урдините езера изтича Урдина река, която е десен приток на река Черни искър.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Урдини_езера

Ние първо стигнахме езеро Голямата Паница. Като надморска височина то е най-ниското. Там хапнахме обяд. После се изкачихме нагоре към езеро Малката Паница. Оттам още нагоре до Сухото езеро. След това до четвърто езеро – Триъгълника. Последно стигнахме брега на Рибното езеро. Едно от езерата видяхме само отдалеч.

Снежни преспи, упражнение в концентрация

Като се спускахме към Рибното езеро пътеката стигна до една снежна преспа, по която беше опасно да преминем. Върнахме се малко обратно и подхванахме друга пътечка. Пътека в смисъла на ясно изразена такава, няма, но добри хора бяха подредили разни купчини от камънак да укажат откъде се минава.

Пътеката се спускаше по едни сипеи надолу. В тези около 10на минути слизане по екстремния участък умът ми беше празен от всичко друго освен къде да си поставям краката и щеките. Щеките отново се доказаха като отличен асистент при труден терен.

Изворна вода

На нашата карта беше показано, че при Рибното езеро има питейна вода. На посоченото място наистина намерихме едно малко изворче на вода, която извираше от под земята. Престраших се и си напълних отдавна празното шише с бистра планинска изворна вода. Водата беше чиста и вкусна. Оказа се и много потребна, разбрах по-късно, докато катерехме нагоре, за да стигнем билото на Зелени рид.

Там при Рибно езеро в едно от поточетата, което се вливаше езерото снимах клипче как водата извира от самото дъно. (Всички видеа и снимки съм качила в статията: Фоторазказ за еднодневен преход до Урдините езера)

Препоръки за маршрута

  • Ако изберете да си направите дълъг кръгов преход като нашия, отделете си време. Тръгнете рано, за да не ви хване тъмнината в гората. Изберете ден в който климатичните условия са устойчиви.
  • Маршрутът има сериозни денивелации. Настройте се, че това не е разходка, а преход.
  • Носете си достатъчно вода, ако не намерите изворчето. Ние го видяхме на картата https://map.bgmountains.org, която е супер подробна и наистина ценна.

Ако разказът е събудил вашето любопитство вижте снимки от деня, с малко пояснения във Фоторазказ за еднодневен преход до Урдините езера.

Други статии за преходи в Рила:

Петъчна разходка из Рила (част първа) – водопад Рилска скакавица

Петъчна разходка из Рила (част втора) – Седемте рилски езера

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.