Тихия кът – Владaя… Да пиша ли да не пиша ли сега за тази пътека? Може някой пък да не я е чувал. Пътеката, аз я научих преди няколко години, когато ми я показа едно Кате. Разходихме се с Катето през делничен ден и беше много спокойно.
Дали през уикенда маршрутът Тихия кът – Владая е като градска централна пешеходна алея? Вероятно. Ние с Влади също предпочитаме, ако е възможно да ходим на Витоша през делнични дни. Бягаме от тълпата.
Как да стигнем
До началото на пътеката при Тихия кът може да се стигне пеша по някоя пътека отдолу. Втори вариант, но само през уикенда е с автобус. Има спирка точно на разклона. До тази спирка се движи автобус 63. Качва се до там само през уикендите (когато е навалицата) и на празнични дни. Трети вариант е с автомобил.
С Влади се качихме с колата до Тихия кът. До там води пътят към Златните мостове. На Тихия кът оставихме автомобила. Пресякохме шосето. Вдясно от него (ако сте с лице нагоре към посока Златните мостове) започва пътеката, която стига чак до Владая.
На места короните на дърветата се събират и в началото на месец май, създават магически зелени тунели. Гората е широколистна.
После пак край пътеката има местенце дето са наредени няколко по-големи и по-малки скали облечени в зелени мъхести одежди.
Масите са само две, но едната може да побере група от поне 15 човека.
Когато цялата природа благославя
Падна ни се чудно време, грееше меко слънце през леко прокъсаните облаци. Беше хладно, но ние добре облечени.
Сега както и да хваля пътеката, няма как да скрия, че част от нейната магия беше в резултат от няколко доволно съвпаднали обстоятелства:
- зеленото на най-зеления месец (май);
- отсъствието на навалица по две причини, че е делничен ден и заради прогнозата обещаваща дъжд;
- закачливото слънчице, което не беше видяло прогнозата за времето и гастролираше за наша радост през разкъсващите се облаци;
- напъпилите ябълки;
- пътеката посипана с разпилени бели венчелистчета;
- приятната компания, която не е на последно място, а е много важния сладък десерт.
Снимките
Част от нещата успях да уловя с фотоапарата, други не. В мен, обаче възникна някакво дълбоко спокойствие, че има едни такива неща, които човек може просто да преживее и не е задължително да ги записва на матрица, лента или облича в думи.
То е като да напишеш, “прегърнах дърво”. Ами чудесно, но тази факт не може да нарисува самото усещане. Как да предадеш това преживяване за свързване с един невидим хармоничен свят, от който човек забравя, че е неразривна част….
Хайде стига толкоз думи, ето малко снимки.
Зелени миниатюри
Горичката и пътечката
Особености на времената
Други пътеки из Витоша:
“Разходка на Витоша в неделя – мисия възможна – до хижа “Кумата”
“Боянски водопад – горски оазис на една ръка разстояние от града”
“Неделна навалица по Панорамната пътеката от Бистрица до Железница – Алея “Галунка””
“Петъчно до Черни връх – впечатления”
“От Момина скала до хижа Камен дел”
“Моята разходка на Еньовден – вълшебствата на природата”
