Края на света какъвто го познаваме - фотографско упражнение

Светът, който познаваме…

Упражнявам се с едно фотографско упражнение 52Frames. Седмичната задача, която провокира следващите редове и образи е: “Line from a song” (“Ред от песен”).

С автоматичен генератор можеш да си избереш на случаен принцип ред от песен. При втория опит (първият беше от скучна любовна песен), ми се падна песента на R.E.M – “It’s the End of the World as We Know It (And I Feel Fine)”.

“It’s the End of the World as We Know It (And I Feel Fine)”

Песента е издадена като сингъл през ноември 1987г.

Припевът на песента на R.E.M. ми се е забил в главата и мине не мине се включва сам да звучи. “It’s the end of the world as we know it (And I Feel Fine)” – “Това е краят на света такъв какъвто го познаваме (но аз се чувствам добре)”

Светът винаги се променя. Много цивилизации, които са съществували в отдавнашната история на човечеството сега са само отломки, останали парченца от предмети и основи на здания покрити с почва.

Поглъщане

В кадърът “Поглъщане” опитах (успешно или не) да уловя, тази гранична линия между природата и цивилизацията ни днес.

Цивилизацията поглъща природата.

Накрая като погълне цялата природа и нямаме вече къде да дишаме, да виреем или пък се самоунищожим както много други процъфтяващи империи преди нас, природата ще погълне и тази цивилизация и ще даде възможност за рестарт за пореден път.

А е възможно още днес сами да си направим рестарт, само като сменим приоритетите си, но…Но трябва да се събудим. Да се противопоставим на собствения си нестихващ ламтеж за материални богатства. Богатства, които даже не носят дълбока удовлетвореност, а просто временно упояване.

Светът зад блока

Краят на света, който аз познавам за мен се осъществява в пространството зад нашия блок. От години гледам през терасата и със сладко чувство на доволство благодаря за селската идилия. Няколко ниски къщи, блато с жаби, празни неизползвани зелени ливади и Витоша като на длан отсреща.

Последно снимах едно видео на тази идилия през май 2018г, защото тогава започна да рухва този свят.

Започна строежа на метрото. Ремонтираха булевард Монтевидео и от павирана селска улица, той стана баш булевард, по който понякога автомобилите невъздържано надуват газта.

Заради възможността за метро наблизо, започнаха да застрояват ливадите и да препречват гледката към Витоша.

Това за мен е краят на зеления селски свят, който обичах да съзерцавам от терасата.

Светът винаги се променя

Краят на света такъв какъвто го познаваме настъпва непрекъснато и неусетно. Когато погледнеш старите си снимки с малко тъга виждаш, че вече живееш на друго място.

Светът такъв какъвто го познаваме не може да остане завинаги същия, защото всичко винаги се променя. Всичко и всеки миг!

Промените, обаче може да поемат в градивна и разрушителна посока. Не винаги ни трябват природни катаклизми – земетресение, ураган, потоп, за да се промени драстично света, който познаваме. Сами ние хората сме едни миниатюрни природни бедствия.

Но аз се чувствам ок

В първия припев, последния ред гласи: “It’s the end of the world as we know it and I feel fine.”

Като видях преди две години, че моето село (квартал “Овча купел”), започва да губи своя селски чар, много се натъжих, много. Но така, както човек, неговото тяло, неговият ум се променят, така и светът около нас.

Нашата роля мисля си, не е да спрем промените, защото това е битка с вятърни мелници.

Ролята ни е да изберем промени, които ще имат градивен характер. Промени, които разкриват пространство на цивилизацията да съществува сърцето в природата.

Една илюстрация на такава хармонична симбиоза на цивилизацията с природата е изобразила Ники, 9 години.

Мечтая си да живея в такъв град.