Димитровград, зеления град. Хасково, град в книгата на Гинес

Следваща спирка беше Димитровград. Градът с много паркове.

“Димитровград е един от най-озеленените градове на България. В зелената система се включват всички паркове, градини, булеварди и улични насаждения в регулацията на града, както и зелени пояси извън града. Зелените насаждения са фактор със специфични функции, които подобряват микроклимата в градската среда, изпълняват прахо- и димозащитни функции, омекчават градския шум, действат благотворно върху тонуса на човешкия организъм. Те са място за отдих, естетическо възпитание и култура.”
https://www.dimitrovgrad.bg/bg/zelena-sistema

Димитровград е проектиран как ще изглежда още в началото на неговото построяване. Този предварителен замисъл е много впечатляващ. Всички жилищни сгради са подредени, така че по между им да има достатъчно пространство и зелени площи.

Димитровградчани имат късмета да разполагат с три огромни парка: парк “Н. Вапцаров”, парк”Марица”, парк “Пеньо Пенев”.

При парка “Пеньо Пенев” спряхме колата на един паркинг до него. Оттам нагоре се заискачвахме по едни стълби. Вече бяхме походили не малко, а искахме да походим и из самия град, затова на третата тераса се отказахме да продължаваме нагоре. После видях карта на парка и си дадох сметка, че той е наистина обширен. Изобщо нямаше да ни стигне времето да го обходим, нито да му се насладим.

В парк “Марица” също се разходихме много скромно, защото и той е доста голям. В него, още в началото на парка откъм центъра видях няколко хилядолетни дървета. Много обичам такива великани. Вековни дървета балгун. На информативните табели към всяко бяха посочени размерите (височини между 13-15м, обиколка на ствола от 3,50 до 4,50 м, възраст от 280 до 370 години).

Походихме още малко из града. Вече усещах тежестта в краката си. :-).

Последна спирка – Хасково

Поехме към Хасково. Димитровград и Хасково са свързвани с един много удобен широк и нов път. За около 20 минути стигнахме от едното до другото място.

В Хасково спряхме на паркинг при едни блокове. Оттам заслизахме надолу към центъра на града.

В Хасково в сравнение с Димитровград всичко беше различно. Нямаше осезаем ред. Усетих шума и атмосферата на типичен по-голям град.

В рекордите на Гинес

Забележителността, която си бяхме отбелязали да видим е неотдавна построената огромна статуя на Дева Мария. С размера си статуята е влязла в книгата на Гинес.

Скулптурата, висока 14 м и тежаща 80 т, стои върху 17-метров постамент, който отвътре представлява параклис. С тази статуя през 2004 г. градът влиза в раздел „Религия“ на Книгата на Гинес като най-високата статуя на Богородица с Младенеца.
https://bg.wikipedia.org

Като я видях се сетих за фара, който се издига при пристанището в Царево изобразяващ тракийска богиня.

Без да искам все сравнявам. Като сравня статуята на Дева Мария, която се извисява над града в Хасково и бронзовата тракийска богиня, която стои до брега морето, бих казала, че втората на мен ми беше по-въздействаща. Не знам дали морската шир допринася затова или е поради друга причина.

Старата нова часовникова кула

Друга забележителност на града е старата часовникова кула в центъра, която се оказва, че хем е стара, хем не съвсем. За нейната история прочетете тук. Обобщено, кулата е била разрушена през 1913г по решение на Градският общински съвет. Причините са неизяснени. През 2012г е възстановена и отново стои като символ на града.

Със снимки и без снимки

Нещо, което също снимах, защото ме впечатли беше сградата на драматичния театър”Иван Димов”.

На една от централните улици видях и симпатична инициатива свързана с честването на Баба Марта. Няколко дървета бяха украсени с бели и червени одежди. Всяко дърво беше декорирано от децата на различно учебно заведение (училище или детска градина) от града. Вече, обаче бях прибрала фотоапарата, защото бързахме обратно към колата, така че нямам снимки от детското творчество.

От Хасково тръгнахме малко преди слънцето да залезе. По магистралата до София, вече карахме по тъмно. Това е недостатъкът на мартенските екскурзии, денят е по-кратък. 😉

И тази мартенска екскурзия ни донесе чудесни гледки, усещания и вкус на доволство.