Планинарско начало на 2020година. Слънчев петък. София, зимно-сива. Витоша бяла в далечината. Цел – Черни връх.
Исках много да се качим на Черни връх, като се върнем в София. Да се порадвам на сняг, на тишина, на високо и чисто.
До Черни връх последните пъти се качваме по мързеливия път от Алеко. Мързелив, защото до хижа Алеко сме с автомобил.
Пътят към Алеко си беше снежен. Може би са хвърляли пясък, но иначе павираната настилка, сега беше бяла. Забранено е използването на химикали за разтопяване на снеговете, защото Витоша все пак е парк. Химикалите са агресивни към растенията.
Спряхме на паркинга до лифтовата станция при Алеко. Тръгнахме нагоре, но по обиколния път. Отне ни 1 час и 45 мин, да покорим върха. “Покоряването” беше с доста лежерен характер. Това ще рече, поспирване тук и там за снимка, за поемане на дъх, за любуване…Покрай нас минаха едни девойки с много енергично темпо. Зачудих се откъде такава енергия да подтичват почти нагоре, моето темпо е друго.
Бяло, кристално и синьо
Навсякъде беше бяло, чисто, блестящо. На места където слънцето е гряло по-продължително снежинките бяха стъклени и събираха светлини като малки кристалчета.
Където падаше сянка върху снега, тя беше тъмно-синя. Ярко синьото небе и сините сенки и златните кристалчета си подхождаха съвършено.
Преспите не бяха дълбоки, основният път – добре отъпкан, пейзажът беше приказно зимен, точно такъв исках да видя.
Човекопотокът
Докато се изкачвахме полека лека нагоре настигахме или ни задминаваха доста хора като за делничен ден. Общо взето и в двете посоки си имаше сериозен човекопоток. През уикенда хич не искам да си представям каква е картинката.
Някои бяха скиори. От скиорите даже доста вече се спускаха, докато ние напредвахме нагоре към върха.
Срещнахме също бягащи хора, сноубордисти, семейства с деца и шейнички, стопани с кучета.
Времето беше доста приятно. Само на моменти вятърът ставаше по-остър, но повече беше тихо.
Бели скулптури
Много ме впечатлиха белите дрехи на някои иглолистни дръвчета. Като видя снимката на едно, моят племенник го определи на огромен снежен човек.
Побелели бяха някои табели, електрически стълбове и др. Може да видите тези магически бели скулптури в галерията.
София свита в своята сиво-розова мъгла ми заприлича на захабена бяла дреха, която има нужда от сериозно изпиране. Контрастът на блестящото планинско бяло и градското сиво беше много голям.
Януарско, планинарско – върхът
Като стигнахме върха първо влязохме в хижата. Нагостихме се с лещена чорба и боб чорба. Пихме и чай. Без угризения мога да кажа, че това беше от онези блудкави имитации на чай, които не бих повторила. Цената – 1лв.
Сещам се за чая в хижите Камен дел на Витоша и хижа Скакавица в Рила – там хем без пари го даваха хората (което беше изненада), хем чаят – истински чай. Но…
Като хапнахме и пийнахме, се завъртяхме наоколо да видим панорамните гледки, но без да се бавим, защото излезе режещ вятър.
Скалите на върха бяха покрити с бяла пелена и изглеждаха приказно феерични.
Сюрреалистична изглеждаше в далечината на белия фон и зданието на обсерваторията.
Слизането беше леко и без особени усилия (изключвам стръмния участък точно под върха). В тази посока се разминахме с двама-трима смелчаци, които катереха към върха голи до кръста, а някои и по къси панталони.
Планинарско задръстване
Като стигнахме колата, паркингът вече беше пълен. Надолу по шосето от двете страни почти километър имаше спрели автомобили. Уж делничен ден, пък то голяма лудница от народ. Добре, че се ориентирахме навреме да катерим.
Галерия
В албума “Януарско, планинарско – към Черни връх” разгледайте кадрите от тази разходка. Към някои снимки има пояснения.
За други разходки на Витоша:
Черни връх
До Черни връх – бяла приказка с ураганен вятър
“Петъчно до Черни връх – впечатления”
Към Черни връх през слънчев юлски четвъртък – кръгов маршрут (фоторазказ)
Други Витошки пътеки
“Разходка на Витоша в неделя – мисия възможна – до хижа “Кумата”
“Неделна навалица по Панорамната пътеката от Бистрица до Железница – Алея “Галунка””
“Моята разходка на Еньовден – вълшебствата на природата”
“Витоша, “Златните мостове” – хижа “Еделвайс” – хижа “Звездица””
