Ретроспективен поглед към 2019г

Ретроспективния поглед назад е важен за мен. Той осмисля минаването през различните преживелици на делниците и празниците на изминалата година. Къде бях, какво научих, какво се промени, какво осъзнах…

Поглеждайки назад всъщност се оказва, че януари на 2019г е бил много далеч. Спомените за преживяванията тогава, губят ясните си очертания. Затова ще следвам една формула, с която маркирам по-паметните неща. Тръгнах да пиша “по-важните”, но го смених с по-паметните. Важните неща, понякога са скрити в дребни случки от ежедневието, но не винаги ги осъзнаваме камо ли помним.

Пътуванията

2019г

През 2019г пътувах по-малко, отколкото ми се искаше и не навсякъде, където се мечтах. Обстоятелствата, обаче понякога нареждат нещата не според нашите очаквания.

През март започнахме годината с пътешествието из Родния край. Посетихме Малко Търново, няколко околни селца и Южното черноморие. Морето през зимата отново ме очарова. 

През април отскочихме до село Баня, откъдето пиша и в момента. Вчера си мислех, че СПА процедурите (сауна, парна баня, минерален басейн) трябва да са включени като задължителна профилактика на физическото и психическото здраве за всеки човек.

Май, юли и септември бяхме на палатково море в къмпинг Мелиси.

Пак през май посетихме и “Парка за тънцуващи мечки” Белица.

През годината видяхме няколко водопада, няколко пещери. Качихме се до езерото Бъбрека, в Рила планина.

Чужбински екскурзии не сме правили.

Осъзнавания по време на пътуванията

Оказа се, че съм развила голяма привързаност към комфорта и леко съм залитнала на тема “изрядна” чистота. Казвам залитнала, защото наблюдавам изменения спрямо реакциите ми към чистота на околното пространство, които съм имала преди. 

В палатковите ни преживявания през 2019г, макар че вече имаме много повече екстри, удобства, се оказа, че ваканцията ми е била някак по-напрегната. Причина според мен са по-големите ми очакванията за комфорт.

Хем имаш повече, хем искаш повече (или защото имаш повече искаш още и още). Ако опитам да задоволя това “искане”, накрая ще трябва да се пътува с камион, за да може да се пренесе всичко “необходимо”. 😂😂😂

Те мъдрите хора са го казали отдавна, чувството на удовлетвореност не е правопропорционално на притежанията в материален план. 

Планините

рилски езера

На Витоша се качихме няколко пъти, веднъж на Рила и доста скромно се разхождиме из Тетвенския балкан. Тъй да се каже, можеше и още, ама така си го направихме. 🙂

Книгите през 2019г

През 2019г не съм чела много, но няколко заглавия ме впечатлиха и препоръчвам:

“Small gods” на Тери Пратчет; “Пътят на белите облаци” на Лама Анагарика Говинда; “Даото на Пух” Бенджамин Хоф; “Болестта като път” Рюдигер Далке,Торвалд Детлефсен; “Омагьосана зима” Туве Янсон.

Всяка от тези книги ме провокира да се замисля.

Осъзнаванията

Склоността ми да искам да подреждам теориите за живота в ясни категории и очертания е нещо, което доста ме спъва. Все някога може би ще престана да го правя. Днес обаче, ето и в следващите редове опитвам да си систематизирам преживяванията. 

Ретроспективен поглед към конфликтите

Известно време все си мислех, “защо винаги има някакви конфликти в живота. Или както казваме – все нещо се случва?” Съвсем до скоро живеех все в очакване на период, в който най-накрая поне за малко перипетиите на живота ще намалеят.

Те, обаче не намаляват, а се появяват регулярно. Забелязах, че разочарованието ми от липсата на безконфликтна реалност поражда едно постоянно напрежение.

От прочетените мъдри книги си извадих следните изводи:

  • Полезно е, ако най-накрая просто приема, че светът е именно, такъв какъвто трябва да бъде. На теория ми е ясно, на практика да го приема все още е цел. 
  • Да бъдеш мек, гъвкав, в същото време смел и силен. Да течеш като река помага, когато трябва да решаваш определени конфликти.
  • Полесно е да се виждаш и да приемаш такъв какъвто си. Това е огромна крачка в посока намаляване на вътрешните напрежения.
  • В не малък процент от случаите, нашето поведение не произлиза от вътрешната ни природа. То произлиза от очакването ни да бъдем приети и харесвани от хората, които смятаме за значими.
Поглед към предизвикателствата

Улових се, че в последната година си казвам често, “той животът достатъчно ме предизвиква, защо ми е сама да се предизвиквам”. Скоро си помислих, че всъщност животът започва да ни предизвиква все по-енергично, когато спим дълбоко в зоната на комфорта. 🙂

Ако сами започнем да тренираме способността си да излизаме от тази зона, може би ще сме по-подготвени. Когато обстоятелствата ни извеждат от нея, няма да е болезнено, защото няма да има толкова силна съпротива.

Осъзнах, че (противно на това, което съм вярвала) се вкопчвам в познатото все повече. С всяка нова свещичка, която светва на тортата за рождения ми ден все повече търся удобното.

Мисли за Сянката

Установих, че сянката, за която става дума в “Болестта като път” е била прибрана в най-дълбокото на скрина на моя живот. А пък аз съм човек с претенции, че съм сравнително честна в самооценката си. 😀

Намерих за себе си смисъл на “несъвършенствата” на този конфликтен и “несправедлив” свят.

Снимането през 2019г

2019г
Тренирам снимание на автопортрет на тема “Сила”

През годината за няколко месеца се занимавах с едно фотографско упражнение “52 седмици”. След около няколко месеца, загубих скорост и прекъснах. После изтрих и категорията и публикациите към нея.

Междувременно, започах да гледам видеата в youtube канала на Джони Саймън (Jony Simon) – The bite shot за кулинарна фотография и се увлякох. Купих нови чинии и започнах да приготвям по-често разни неща, за да мога да снимам.

Към настоящия момент следвам няколко кулинарни фотографи в инстаграм и съм абонирамана към няколко бюлетини пак на такива.

Създадох и нова категория в Палитрата – “С фотоапарат в кухнята”

Обективно, снимам по-добре от миналата година. Още нямам ясна идея как да обработвам снимките след това. Налучквам и като прочитам по нещо, бавно се ориентирам в Pixelmator-а, който използвам.

Планове за 2020г

В главата ми вече се пораждат идеи за пътешествия. Въртят се и някои планове за промени. Промени, които почукват на врата ми и искат да ги пусна да влязат. 🙂

За всичко друго, нека ме изненадва 2020г. То накрая и без това винаги така става, човек се изненадва 😂. Дано да усещам интуитивно посоката, в която искат да ме насочват тези изненади…:-)

На вас желая да имате радост и мъдрост, и разбиране за всичко, което ви е потребно, за да се чувствате удовлетворени.

Благодаря, че четете редовете на “Палитра на ежедневното”. 🙏🏻

2020 година – ретроспекция на неочакваното

Ретроспекция на изминалата 2018 година

Ретроспекция за 2017 – как протече изминалата година

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.