“Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река.”
Хераклит
Тази година поради стечение на обстоятелствата се случи, така че три пъти летувахме морско на едно и също място, в един къмпинг – “Мелиси”.
Хераклит бил казал или поне срещнах неговото име на няколко места като автор, че: “Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река”
Така и с къмпинга, мястото е същото (географски), но се променят летуващите, климатичните условия, насекомите, изгревите, даже и чешмите в кухненската част 😉 при последното ни посещение две не работеха, хахаха. 🙂
Следващите редове са едно сравнително обобщение на нашите три посещения в къмпинг Мелиси – в края на май, началото на юли и началото на септември.
Съседите
През месец май, бяхме единствените с палатка на основното място за палатки. Сам сами, можехме да си изберем да се настаним, където си поискаме.
Нямахме никакви съседи. Тапите за уши, с които обичайно заглушавам хъркането идващо от съседни палатки, изобщо не ми бяха потребни. В баните и тоалетните рядко се случваше да видя някого. Това обикновено беше обитател на някоя каравана.
През юли, вече имаше няколко палатки, но и предостатъчно свободни места. Поради свободното пространство се случваше децата на по-далечните съседи да профучават с колела в близост до нас, през “дворчетата”, които бяха свободни. Веднъж обърнахме внимание, че не е напълно ок да се преминава и вдига прахоляк до бога, само защото пространството в момента не е заето с други палатки.
В началото на септември повечето места бяха заети с палатки. Имахме избор, но ограничен. Хубавото беше, че попаднахме на читави съседи, да се разбира съобразителни откъм шум. Сред множеството палатки имаше едно особено усещане на завет, сгушеност и уют. Да кажа беше ми комфортно, че си имахме съседи наоколо.
След 6 септември почти всички си тръгнаха и изведнъж къмпинга се опразни. За един ден наоколо останаха само 3-4 палатки. Отвори се пространство като си заминаха съседите, но се появи усещане за празнота. Празнота, която нашепваше – “лятото си отива”.
Предизвикателствата
През май имаше много щипалки, мъхчета от тополи, хладни утрини и един дъжда ни валя даже. Единия от дните до обед си ходихме с дълги дрехи, но пък си направихме приятна разходка.
През юли, имаше най-много комари. От дърветата постоянно падаше нещо лепкаво върху масата. Всеки ден по сто пъти бършех лепкавост от масата. Затова като се прибрахме в София, си набавих едни високи рейки за навес, който си е част от палатката. Така поне масата може да е под него.
В началото на септември имаше много вятър и вълни. Привечер топлата вода в баните свършваше, а понякога и за баня трябваше да се поизчаква. Не защото баните са малко, а защото всички се прибирахме по едно и също време. 🙂
Хладилниците бяха доста пълни, но като в градския транспорт се намираше място за още една торба. Вечер все отнякъде димеше, все някой правеше барбекю. Един ден чисто изпраната ми блуза беше напарафюмирана така на пушек, че се наложи да минава второ пране. 🙂 Веднъж и ние димихме обедно с тиквички на грил тиган. 😉
През септември (макар и началото) се оказа, че сутрин и вечер си е хладно. Аз се бях подлъгала по прогнозата, която показваше 19-20 °C и си бях взела един едничък дълъг панталон. Изпрах го, изсъхна през деня, но все него носех сутрин и вечер. Все пак ще отбележа, че някои дами се подвизаваха по къси панталонки и рокли с презрамки. Явно е въпрос на топлолюбивост.
Предимствата
През май навсякъде имаше много цветя, много зелено, много свежест, направо си изплакнах очите. Бреговете на морето още тихи и празни.
През юли беше топло и сутрин и вечер, и през деня. Къмпингът не беше препълнен. Не съм чакала за банята. 😉
През септември имаше усещане за уютна сгушеност в палатковата част, не подтискаща (пак казвам попаднахме на читави съседи).
Морският бряг
През май и юли, когато ходих да гледам изгрева бях повече сама. Най-много още двама-трима с мен на плажа.
През септември си имаше цяла върволица от народ, все нашенци. Много от тях правеха и разни техни си практики – йога, медитация, гимнастика, тай чи и т.н.
През май имаше дни, в които водата беше великолепно бистра, но все още хладна за моята топлолюбива природа.
През юли водата беше екстра, през септември по-скоро хладна, защото освен последния ден всички други дни имаше вълнение.
Май и септември вятърът беше силен и все се чудех как хем да съм на слънце хем да си направя завет. Смешно не смешно, слагах чадъра полегнал или плажното столче за преграда между мен и свистящия вятър. Не че нямам плажна палатка и това си взех през май, но още след първото ползване едната рейка се спука, а аз бях изхвърлила касовата бележка. Пазете касовите бележки! 🙂
Изгревите
Изгревите винаги са красиви, магични. Направи ми впечатление как слънцето се беше изместило и вместо над върха на Атон, както през май, сега – септември изгряваше вдясно и точно от морето. Най-много изгреви снимах, обаче през септември. Тогава и слънцето изгрява по-късно.
Храненията
Най-вкусно си готвихме през септември. Не ми се получи много снимане и готвене едновременно, но съм разказала за къмпинг-храненията в отделна статия тук – Къмпинг хранене за вегетарианци.
