Водопад Рилска скакавица – отбелязан. 🙂
Още пролетта си пожелах да видя няколко водопада през тази година. В списъка отбелязах посещения на водопад Докузак, Боянския водопад на Витоша, водопад Казаните до с. Семкково, водопад Скока в Тетевенския балкан. Останаха още планирани и непосетени. Вчера, обаче отметнах още един водопада Рилска скакавица.
Тръгвайки към него нямахме намерение да катерим до Седемте езера. Към обяд, обаче вече бяхме обратно на х. Скакавица, имаше време, а табелките мамещо посочваха продължителност от 1 и 15ч за качване до хижа Рилски езера.
Прогнозата казваше, че няма да вали днес. Пък и кой знае кога щяхме пак да се наканим точно дотук да дойдем, та хайде и до езерата.
Статията ще разделя на две части. Първата е за пътя до водопада, втората до езерата.
Времетраене на преходите
Посочвам ориентировъчно как се разпредели петъчния рилски ден във времето. Нашето темпо смятам е относително добро, но не на баш планинари, с поспирване за снимане тук и там и отдих като се задъхаме по нанагорното.
Към 8:00ч тръгнахме от София по магистралата.
Към 9:45ч паркирахме при Зелени преслап и в 9:50ч поехме към х. Скакавица.
В 11:10ч стигнахме на хижата. Отне ни около 1 час и 20 мин.
След кратък отдих (20на минутки ) и подсилка с хапка и пийка (в хижата предлагат безплатно чая), поехме към водопада.
В 11:30ч подхванахме по пътеката за водопада, в 12:15ч бяхме в подножието му.
В 13:00ч тръгнахме отново от х. Скакавица към х. Рилски езера.
След почивки да си вземем дъх тук и там, стигнахме почти до хижата към 14:25ч. Почти, защото направихме завой надясно директно нагоре към билото.
След близо час, в 15:20 по баира отгоре достигнахме езерото Бъбрека.
Слизането обратно до колата при Зелени Преслап (минахме през летния маршрут) със спирания за почвика ни отне около 2 часа 30 мин.
Водопад Рилска скакавица

Освен от други пътеписи в блогове и туристически сайтове, информация за водопадите си намирам и в книжката “Фото пътеводител на българските водопади”.
От книгата и снимките в нея черпя вдъхновение, а после си проверявам за пътя подробности и в интернет.
Във фото пътеводителя, посочват като най-подходящи за посещение на водопад Рилска скаквица месеците юни, юли, август, септември, октомври.
През другите месеци незнам как е, но в края на юли, когато ние го посетихме природата беше се разлистила и нагиздила във всевъзможни цветове. Истинска райска градина.
Пак в същия пътеводител пише, че “Водите на природния феномен падат от 70м височина и е приет за най-високата водна каскада в планината.”
Прочитайки 70м, моето съзнание вече рисуваше грандиозни картини. Може да се каже, че просто бях попреувеличила в съзнанието си това, което предстоеше да видя. Получи се леко разминаване между очакванията и действителността. Това разминаване по отношение, колко голям трябва да е водопада, обаче изобщо не обезсили радостта ми от пътя до него.
Маршрутът до Водопада
В интеренет има посочени подробни описания на маршрута на няколко места. Едно добрите, на които попаднахме беше на Ели Иванова от “Друми в думи”.
Аз ще ви разкажа с не чак толкова много детайли откъде се качихме ние.
Влади погледна предварително на гугъл къде ще е подходящо да спрем и оставим колата.
Избра местността Зелени преслап, където се намира “Комплекс зелени преслап” отправна точка за няколко маршрута, включително водопада. Там намерихме и хубаво информационно табло за Природен парк Рила, карта и продължителност на посочените маршрути.
Пътят ни от София беше по магистралата за Гърция, после покрай Дупница, през Сапарева баня и накрая по един тесен, но добре асфалтиран път до Зелени преслап.
Там оставихме колата. До самия водопад “Рилска скакавица” пътят е отлично маркиран. Даже и аз успявах да следя ясно накъде да се движим.

Има много указателни табели, а до хижа Скаквица, което е най-близката отправната точка за водопада, маркировката е червена.
До хижа Скакавица следите червния цвят към днешна дата. Правя това пояснение, защото не знам дали ще е същата и след време. 🙂
До хижа Рилски езера, например следвахме напълно шарена маркировка. 🙂 Но за тази цветност ще разкажа в част втора.
Преди да започне леко стръмният участък на маршрута до хижата, спряхме при един по-малък, но много красиво пенлив водопад на р. Скакавица.
След въпросния пенлив водопад, пътеката става малко по-стръмна нагоре, около 20-30мин.
Забавно ми се видя, че преди за започне баира има една хубава пейка. Сякаш беше поставена там за събиране на сили преди изкачването.
Хижа Скакавица
Хижа Скаквица е разположена в подножието на връх Кабул.
При нея видяхме табели за две разклонения – едно в посока нагоре към водопада и друго към Седемте езерата. Знаете ли, че в Рила има “Повече от 120 езера, много от които са останали от ледниковия период” (прочетено от Информационната табела при Зелени преслап)
При хижа Скакавица има хубави пейки и маси, има хапване, безплатен чай, чешма със студена планинска вода, тоалетна.
Вътре в сградата има множество интересни черни бели снимки от историята на хижата и красиви цветни кадри на Рилски пейзажи.
Хижата Рилска скаквица е първата построена в България още в далечната 1922г. Старата постройка била дървена и изгоряла напълно. Отново на същото място, сградата, която стои и днес била изградена през 1958г-60г. Всъщност днес сградите са две. Капацитета на леговата база е голям, малко повече от 100.
Хижата е част от „100-те национални туристически обекта – Опознай Родината“.
Хапка пийка
От хижата си взех само чай.
На пейките на поляната хапнахме домашно приготвени сандвичи за Влади, а за мен едни много особени мини палачинки с трици и извара.
Рецептата за палачинките научих при качването ни от Бояна до х. Камен дел. Тогава с такива ни почерпи една много мила дама, благодаря Дани. В моето съзнание тази рецепта, така се свърза като храна за планина.
Понеже е нещо “планинско”, леко и лесно и за приготвяне и за носене, и е достатъчно хранително, с позволението Дани в отделна статия споделям рецептата – Планински палачинки.
През ботаническата градина

След хапка и пийка поехме към водопада. Освен нас и въврволица народ. Като за петъчен делничен ден, водопадът ми се видя силно посещаема дестинация. В събота и неделя сигурно си е направо пренаселено. 🙂
Маршрутът до горе първо се вие покрай реката и нейни малки водопадчета. Снимки не направих, защото имаше доста народ и трябваше да изчаквам.
После пътеката излезе в една красива долина обсипана с безброй различни цветя. На места тревите достигаха поне метър. Представих си че плувам в море от цветя.
Имаше табели, на които се поясняваше за различните растения. На табелите пишеше: “Ботанически маршрут “Скакавица””.
Мястото беше изключително красиво. Точно по моя вкус – открито, с безброй цветове и в далечината блестеше една сребърна нишка – водопадът.
Гледах как са наредени растенията и си мислех, както много пъти – градината, в която Природата сама аранжира и подрежда цветята е най-великолепната. Всичко е подредено, но не под строй, не подравнено в линия, а разпиляно в едно дълбока хармония на редуване.
Впечатленията от маршрута до Водопада и сега ме изпълват с радост и възхита.
Заради тази красота минете оттам през лятото.
Снимките на водопада Рилска скакавица
Снимките, които направих на водопада, не се получиха. Слънцето се беше завъртяло и стоеше на метри от ръба на водопада. Всичко блестеше ярко и заслепяващо. Пръските на водата създаваха сияйна мрежа, като светеща мъгла и колкото и да беше красиво, не успявах да уловя магията. Нямам си още филтри за водопади, нито сенник за обектива, така че колкото толкова.
За кого е пътеката
Маршрутът в книжката до водопадите е посочен като средно-труден. Какво значи, обаче това зависи от силите на човека?
За мен, пътя беше приятен. По него видяхме множество хора и младежи, и по-възрастни. Разхождаха се и деца с родители.
Разнообразието на гледките, които има да се видят по този маршрут, разсейва приятно вниманието и дори не си даваш сметка кога си се покатерил. 🙂
Галерия
Снимките от тази част на маршрута, до водопад Рилска скакавица може да видите в албума: Към водопад Рилска скакавица.
Към снимките има още някои пояснения за прочитане, ако ви е интересно. 😉
Свързани статии:
Петъчна разходка из Рила (част втора) – Седемте рилски езера