Вчера гледах епизод 6 на сезон 4 от поредицата по National Geographic – Brain games. Серията беше за суеверията, как и защо се формират те. Голяма част от нещата, които казаха в предаването бяха доста логични.
Признавам съпротива към твърденията усетих, когато поставиха всички форми на гадаене под шапката на суеверията. 😉
Как се пораждат суеверията
В предаването изразяваха идеята, че суеверието е плод на нашите умове. То се поражда, заради склонността на ума да интерпретира наличната и липсващата информация по определен начин. Умът препочита да се фокусира към онова, което ще затъврди неговото вярване.
Когато представената информация е твърде много, умът игнорира нещата, които не съотвестват на неговата представа. Когато информация липсва, мозъкът сам си я създава. В предаването демонстрираха с един от експериментите склонността на ума да проектира неща там, където ги няма. Тези качества на нашия ум правят възможно раждането на суеверията.
А защо се раждат те? Защото, когато човек не разполага с отговори си измисля такива, без значение дали те са основателни. По-добре измислено обяснение, отколкото никакво, затова. 🙂 Защото “не знам”, те оставя в състояние на безтегловност и несигурност.
Въпроси
Звучи логично. Дали, обаче всички съвпадения в нашето ежедневие, са плод само на игнориране на всичко друго, което не съвпада? Дали всичко, което наричаме знаци е плод на играта на нашия очакващ потвърждение ум? Суеверие ли са и синхроничностите? Познават ли учените закономерностите на невидимия свят, който не може да се тества със същите инструменти, с които се тества умът?
Отговор нямам, но това са питания, които ме вълнуват.
Опит да се освободя от суеверията
От малка съм силно склонна към следване на суеверия. Повечето деца са. Като възрастен човек до голяма степен смятам, че са глупост, но все още им се поддавам. Днес съзнателно прилагам различни тактики за тяхното обезсилване.
Опитвам да се освободя от вярвания, които съм си трупала от дете, като давам път на проверката на широките факти.
“Ако, тогава…”
Когато бях дете ме изпратиха на детски лагер на морето (по мое настояване). След два дни се чувствах тъжна и самотна. Ревяща звъннах на нашите да дойдат да ме вземат. Милите хора, казаха “добре, но няма да успеем днес.”
Започнах да ги чакам. Времето беше облачно, но не валеше. Казах си, когато завали, те ще дойдат. След два дни заваля и те дойдоха. Така се роди тази игра: “Ако/ когато стане еди какво си, моето желание ще се осъществи.”
През годините умът ми убедително е игнорирал всички ситуации, в които тази формула “ако, тогава” не е сработвала. Подсилвала съм това суеверие всеки път, когато съм регистрирала, че то дава плодовете, които съм очаквала, тоест съвпадения. До неотдавна все още си правех такива глупави залози.
Преборих това суеверие, като започнах нарочно да го изпитвам, всеки ден и да си отбелязвам всички пъти, в които то не работеше. Така то загуби своята закономерност и сила.
Лична отговорност
Липсата на суеверия би дала много по-голяма свобода човек да избира сам. С това, обаче нараства и личната отговорност. Не можеш вече да обвиниш черната котка, че си си забравил телефона вкъщи и си пропуснал покана за важен разговор. Особено, ако по принцип се случва да си забравяш телефона и когато черната котка не се е сетила да ти мине път. 😄 🐈
Парадоксът – суеверия и невидими сили
Аз вярвам едновременно, че суеверията са глупост и действат ограничаващо, но също, че понякога човек е наставляван от невидими сили, за да намери сам вярната посока. Иска ми се да развия умението да различавам двете едно от друго.
А вие суеверни ли сте? Опитвате ли да преодолеете хватката на суеверията? Вярвате ли, че има невидими сили, които ви насочват? Дали тези невидими сили не са част от нас самите? Знаете ли как да различите суеверията от действителните знаци?