“Не чакай; времето никога няма да бъде “точното време”. Започни където стоиш и работи с инструментите, които имаш на разположение, и по-добри инструменти ще се появят, докато продължаваш напред.” Джордж Хърбърт
Днес разговарях с една дама и отговаряйки на нейното питане какво смятам да правя, се заслушах в собствените си обяснения за мечтите, които имам в момента. Какво чух? Чух оправдания защо не правя неща, които уж искам много.
Когато извиненията надделяват над стратегическото планиране за стигане до целта, значи приоритетите са други.
Каква е ползата човек да се оплаква от пречките, които стоят на пътя му към реализирането на една мечта? Полза няма. Подобно мърморене може само да послужи на същия човек, да разбере, че в списъка от желани постижения, тази мечта е някъде назад. Не е приоритет. Когато едно нещо стане приоритет, оправданията отпадат. Пречките се превръщат в трамплин, от който отскачаме все по-нагоре и все по-близо до осъществяване на целта.
Някой може да каже, “но и страховете блокират пътя”. Страховете са просто още едно оправдание, защото желанието явно не е чак толкова силно, колкото се опитваме да се убедим.
Има само две възможности, действай или спри да се оправдаваш, че нещо ти пречи, да постигнеш мечтите си. 🙂
Ако ви е интересно да разгледате, късчета от една моя мечта, да се науча да снимам, заповядайте да видите кадри в профила ми в инстаграм.
