Витоша, "Златните мостове" - хижа "Еделвайс"

От “Златните мостове”, пътеките нагоре са няколко и все се разклоняват на по още няколко.

Една изключително приятна пътека е тази, която води до хижа “Еделвайс” и съвсем малко над нея хижа “Звездица”. Пътят приятно се вие между дървета и открити поляни. Изкачване има, но в никакъв случай – дълго и изтощително. Равните участъци също заемат не малка част от маршрута.

Хижа “Панчо Томов”

Горската алея е широка и добре оформена. Минава покрай малката хижа “Панчо Томов”.

На няколко места в интернет прочетох, че в тази хижа се предлагат само чай и кафе. Днес коминът на хижата пушеше, но мястото беше затворено за посетители.

При тази хижа има няколко шезлонга; две беседки; няколко дървени масички с пейки; лостове за тренировка за деца и възрастни; и чешма, на която имаше надпис: “Водата е от реката”. Лично мен това ме отказа да си налея в шишето за пиене.

По-нагоре пътеката минава покрай “Яворовата поляна”. Там ще видите върху голям камък бюстът на поета Пейо Яворов. През лятото на тази поляна има много ароматни билки, а сега, пролетта я е нашарила с минзухари.

Хижа “Еделвайс”

След поляната пътеката минава през мостче на река; пресича асфалтов път; изкачва се с леки завои още малко нагоре и стига до хижа “Еделвайс”. Това е една от най-уютните хижи из Витоша. Готвят вкусно, вътре гори камина с жив огън. В столовата мястото е чисто. Жените, които обслужват са много любезни. Отвън на поляната има една беседка и няколко дървени маси и пейки.

Хижа “Звездица”

На околко не повече от десетина минути нагоре е разположена хижа “Звездица”. Тя е на 1715м надморска височина.

Поляната до тази хижа е значително по-широка. Има повече маси и пейки. Повече са и хората, защото тя е достъпна с автомобил. Асфалтовият път спокойното стига до нея. Хижата си има ресторант, но не сме яли там, имаме сантимент към боб чорбата в “Еделвайс”.

Ако на човек му е малко катеренето, от “Звездица” маршрутът може да продължи нагоре към м. “Конярника”.

На слизане възможностите да се върнеш до “Златните мостове” са различни.

Ние сме слизали по два пътя – пак обратно, откъдето се качихме и покрай хижа “Кумата”.

Хижа “Кумата”

Маршрутът покрай “Кумата” леко удължава разходката и внася разнообразие. Хижата е отворена и в нея също се предлагат различни ястия. Чаят, обаче никак не приличаше на чай, нито аромат, нито вкус.

От “Звездица” до “Кумата” пътеката е много лека и равна.

Слизането от “Кумата” към “Златните мостове” само в началото е леко стръмно.

Много приблизително, изчислено по телефонно приложение:

маршрутът “Златните мостове” – “Звездица” и обратно е около 9км;
маршрутът “Златните мостове” – “Звездица” – “Кумата” – “Златните мостове” е 12км.

Подходящо време за разходка

Ако решите да се разходите по тези прекрасни пътеки и изберете да стигнете с автомобил до “Златните мостове”, препоръчвам делничен ден или облачен ден.

Ако денят е събота или неделя и на всичко отгоре грее меко и топло слънчице, непременно станете рано, от Бояна да потеглите към 8:30ч. Още по-непременно се въоръжете с огромна доза търпение. Търпението ви трябва, за слизането. Около “Златните мостове” разминаването на слизащи към и идващи от София автомобили е почти невъзможно.

Автомобило-потока е много сериозен. Натоварен трафик като задръстването в делничен ден, в час пик, на основен булевард.