Времето лети. Времето препуска. Ние ли опитваме да го догоним или то нас?

Времето лети

“Времето лети”, “Сякаш времето се движи по-бързо”, “Кога мина това време”…тези фрази всеки изрича или е изричал, ако не с тези думи с други, но влагайки същия смисъл.

Често си мисля по тази тема. Защо изглежда, че времето върви по-бързо? По коментари на хората около мен, оставам с впечатление, че не е субективно усещането за ускоряване на времето. Но как е възможно при условие, че часовникът минава по същия циферблат, отбелязва същите 24 часа, както винаги (поне откакто съществува).

За известно време си обяснявах субективното усещане за потока на времето с дейността, която ни занимава. Ако е приятна казват времето отлита, ако не е, времето едвам се влачи. Да, това е до голяма степен вярно, но в ежедневието си забелязвам, че дори и дейностите да не са от най-любимите ми, денят изтича като пясък между пръстите.

Ето ноември дойде, и сякаш съм изтичала на спринт тази 2017г. Задъхвам се, но не физически, а психически, душевно.

Откъде идва ускорението на времето

Дали времето ни притиска

Дали недостигът на време ни провокира да създадем: заведения за бързо хранене; бързи влакове; бързи (кратки) ваканции; екскурзии само за три дни, в които се удавяме в гледки, забележителности и впечатления. Бързи поръчки, късометражни анимации (4-5 мин.), снимки, които директно можем да качим и покажем и т.н.

Кратко и бързо – това е формулата!

Дали времето ни притиска и затова срещите с приятелите ни са кратки? Коментарите във фейсбук са с емотикони , а не със словесни изрази. Отношението на харесване е с палчето like, а не с думи, които отварят дискусия. Разбира се, дискусии има по разни въпроси, но сред наводнението от информация, много често избираме да спестим време, като просто изразим отношение с “харесвам”.

Изискванията за статии, коментари и мнения са те да бъдат кратки, защото вече е установено, че хората все по-малко отделят време на дълги писания, дълги клипчета и т.н.

Дали ние забързваме времето

А може би сами ние, като създаваме бързите неща, всъщност ускоряваме времето? Кое е първо, кокошката или яйцето? 🙂 Кое е кокошката и кое яйцето ? 🙂

Въртим се на тази бърза въртележка. На някой може да му допада, на друг не. Ако опиташ да забавиш темпото дали ще изостанеш или просто ще станеш богат на пълноценни преживявания и време? Аз не се наслаждавам на бързите скорости. Търся начин да забавя скоростта, но светът около мен препуска и ме увлича.

Дали времето бърза за хората по целия свят, за всички общества и култури?

Казват някои – “Медитацията, бавното дишане, смислената книга, разходката сред природата” биха забавили темпото. Дали? Дори часовете ми по йога, които обичайно са 90мин, някак ми изглеждат по-кратки. Като отида в планината и докато се усетя е станало следобед и трябва да се връщам.

Как тогава се забавя времето? Отговор за себе си нямам.

Музикален финал

Завършвам с малко по-забавен финал темата за времето.

Като започнах да си формулирам темата, в ума ми изскочиха две крилати фрази от песни, споделям ги и пожелавам на всички, които го търсят – Бавен ден!

“Забързани задъхани, така минават дните ни…” – от песента на Трио “Спешeн случай” и Владко 😉

“Всеки ден с нещо си зает, бързаш, няма време. Всеки ден някъде напред ти си устремен”… – от песента на Васил Найден “Бързаш няма време”

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.