Този разказ за Еньовден извадих от архива на недалечната 2012г. Чета и се дивя на преживяното. После си мисля, колко много се променя човек само за пет години. Ето разказът!
В Железница порой
Бях решила, тръгвам рано. Седем и десет сутринта, аз и Влади, само той реши да подкрепи тази идея, вече чакахме автобуса, а облаците започваха да се скупчват. Качихме се на първия автобус и заваля. Валя ни, докато почакахме и втория автобус и на спирката на третия, и като слязохме в Железница – порой.
Докато пуснем едно тото в пункта на площадчето и дъжда понамаля. Хайде, така и така бяхме дошли, пък то това летен дъжд, решихме да повървим до следващата спирка и от там да почакаме рейс към София. Видяхме една пътечка и решихме да поемем по нея. Заради чадъра от короните на дърветата не се усещаше дъжда.
Магическата пътека
Ходим по тази пътека, а то едно – магическо. Чакаш само някоя самодива да ти се появи от мъглицата. Мъглица уловена като паяжина в храсталаците. Пътеката се вие леко нагоре, покрай река. Листата на дърветата също прошумоляват и прокапват, като ги повее вятъра. Птиците пеят много щастливо, дали не са песни, които възхваляват вълшебството на природата. След няма и десет минути ето ни на разклона на панорамната алея от Железница. Тя стига чак до Симеоново. Дъждът вече съвсем спрял, само е мокро и блестят капките, като малки златисти нанизи, призрачни перли украсили растенията. Ухае на свежест и като дишаш. Въздъхваш често, колко е чисто, колко е красиво, това е магията на Еньовден.
Промяна в плана – ще отидем не до спирката, а до Бистрица
Решаваме да тръгнем до Бистрица. Една равна, мека, тиха пътека и само ние по нея. От валелия дъжд – блести и искри от двете ни страни. Някои клонки са приведени и ако не им се поклониш, те умиват с листата си, но е хубаво. Стигаме широка, открита поляна, аромат на билки, на трева, на мокра земя и беседка за по един сандвич подкрепа. Вече срещаме хора нарядко, ама всичките и те усмихнати и все едно са се окъпали сърцата им с дъжда в планината.
И докато наближим Бистрица, вече се е прояснило и слънцето грее. Мокра е земята, а аз поспирам и събирам капки от растенията и си мия лицето и вярвам, че водата е магическа, не че така казват, ами така изглежда.
Хайде до Симеоново
Подминахме и Бистрица. Пътя е лек, леко е сърцето, хората – приятелски настроени. Слязохме чак на Симеоново. Ех, да бях го планирала, нямаше така хубаво да го измисля. Вълшебството само дойде или повече, то винаги е там в природата, но някак настройката на ума беше такава, че го видяхме и се потопихме в него. А вие какви вълшебства сте откривали напоследък 🙂 ?
За други разходки на Витоша:
“Разходка на Витоша в неделя – мисия възможна – до хижа “Кумата”
“Боянски водопад – горски оазис на една ръка разстояние от града”
“Неделна навалица по Панорамната пътеката от Бистрица до Железница – Алея “Галунка””
“Петъчно до Черни връх – впечатления”
“Витоша, “Златните мостове” – хижа “Еделвайс” – хижа “Звездица””
“От Момина скала до хижа Камен дел”
ДПП Витоша – Туристически маршрути
Албумът Еньовден може да видите тук.
