Дяволската екопътека
Закусихме вкусни банички в град Доспат. Оттам поехме към екопътека, наречена Дяволската екопътека. Пътеката започва с арка, на върха, на която е сложена глава на дявол. Видя ми се твърде грозна, главата, за да я снимам. 🙂
Пътеката в началото е широк коларски път, но след един мост става тясна. Имаше дори предупредителна табела, която всички пренебрегваха, че е добре по-натам маршрутът да се преминава с водач и каска.
Ако обичате адреналинови пътечки, запишете си и тази в списъка. На нас с паузите за снимка до водопада и обратно ни отне около два часа и половина. Пътеката може да стигне до Буйновското ждрело, но ние имахме друг план. На връщане не преминахме през моста, а по пътечка отгоре, където е по-лесно.
След това потеглихме с колата към село Ягодина, откъдето се тръгва за панорамната площадка “Орлово око”.
Панорамна площадка “Орлово око”
Панорамната площадка “Орлово око” е построена на връх “Св. Илия”. Изкачването до там може да стане пеша или с джип. Второто е по-предпочитано от повечето хора. Рекламира се като адреналиново преживяване, заради неравния терен.
Ние обаче си избрахме да катерим пеша. Проблем в това катерене се оказа лошата маркировка. До определен момент тя беше съвсем ясна и след това изведнъж изчезна. Бяхме принудени да се изкачваме нагоре директно към билото през гората, без пътека. Една група от няколко възрастни и деца бяха изпаднали в същата ситуация на объркване.
В крайна сметка стигнахме пътя, но преминаването през пресечена местност, без пътека не беше в плана и се оказа трудно и не много приятно. Докато боксувах нагоре по стръмното си мислех как долу преди да тръгнем заявих, че не ми се ходи по труден път. 🙂 🙂 🙂
Гледката от връх “Св.Илия”
Гледките, които се разкриваха от връх “Св. Илия” бяха хубави, но не определих като възхитителни.
Дали заради присъствието на множество хора, имаше поне 6-7 спрени джипа, или защото предварителното ми очакване за панорамата от върха беше за нещо абсолютно зашеметяващо, или защото светлината не беше подходяща…не знам заради кое, но не ахнах.
За да не остане някой с грешно впечатление, казвам пак, хубаво е горе. Подозирам, че ще е великолепно, там да посрещаш или изпращаш слънцето.
На слизане
На връщане слизахме дълго по пътя, по който минават джиповете. Понеже вече беше станал късен следобед, те минаваха доста нарядко. Това беше добре, защото пътят е много прашен.
Водата ни беше свършила и с нетърпение чаках да стигнем до селото. В колата бяхме оставили шише от 6 литра, а със себе си не взехме много, защото мислехме, че качването ще е кратко и ще ни стигне. Обещах си, че вече дори и на предполагаема кратка разходка, вода ще взимам, да има.
Най-накрая приближихме селото и видяхме чешма, хиляда пъти мислено благодарих на човека, който я беше построил.
Утолихме жаждата си и продължихме надолу. Имахме план с колата да отидем до близкото село – Буйново. Щяхме да нощуваме в него в къща за гости. Преди да поемем натам за финал, обаче имахме случка с една луда крава.
Случка с крава
Кравата беше част от стадо, което прибираха в селото, но краваря го нямаше. Чувахме гласът му в далечината, беше изостанал назад от животните.
Като ни видя тази крава, започна да реве много заплашително. Риеше с крак в земята и аз очаквах всеки момент да ни подгони. Инстинктът за самосъхранение и може би невежеството взеха надмощие над всякаква разумна мисъл в мен. Панически виках към Влади, “Бързо бягай нагоре, панталонките са ти червени” 😆😆😆. Ако не сте чували как реве крава и не сте виждали как рие с крак в земята, докато те гледа втренчено няма как да разберете основанието на моята паника.
Виках на Влади да бяга, да се скрие, а той стоеше на ъгъла с червените си панталонки, без да отразява и зрънце от моята небивала тревога. Просто чакаше кравата да се обърне и да си продължи по пътя.
Влади като малък е пасал крави, има други опитности. Аз нямам никакви, а моето въображение надминава себе си в такива ситуации, затова тази разлика в реакциите. Сега се смея, но тогава знаех, че изобщо нямам идея какво се прави, ако те подгони луда крава. Опасността ревеше насреща. 🙂 Като отмина звярът, стигнахме до колата и потеглихме към последната ни спирка за нощуване – село Буйново.
Снимки от Дяволската екопътека и Орлово око, може да видите в галерията тук.
Още статии от това пътешествие:
Уж за три, четири дни, а стана седмица – из Родопите (част 1)
Село Крибул, едно живо село – из Родопите (част 2)
Село Ковачевица, където времето е спряло – из Родопите (част 3)
