Парадоксът на подготовката за почивка
Помня като бях дете, че тръгвахме за морето винаги по тъмно, към 4:30 сутринта. Пътят беше много дълъг. Не зная дали това ми е останало като модел, но и сега обикновенно потегляме в ранни зори.
Обичайно подреждането на багажа става по късните часове, когато вече съм много изморена и просто искам да си легна, но чантата още не е готова. Подготвянето на необходимите неща е придружено с предсънно изтощение, което клони към нервна враждебност към чантата, която все още не се е науичла да се самоподрежда, към времето, което вече е наближило полунощ и към будните хора около мен.
На другата сутрин недоспала, от което отново нервна, с бунтуващ се стомах тръгвам на почивка. Защо този абсурден, повтаряем, неработещ добре за почивка модел ме е съпровождал толкова години?
Колко парадоксално, тръгваш към почивката като преди това преуморяваш докрай тялото и ума си от лошо управление на времето…
При тази ваканция обаче, за радост няколко неща се получиха различно.
Първо – деня преди заминаването си приготвихме навреме багажа, което в моя частен случай, значи преди залез слънце, без напрежение и нервност, че няма да има време да се наспя 🙂 От вкъщи излязохме към осем и малко и след закуска на Фантастико, потеглихме.
По принцип минаваме по пътя през “Княжево”, но Влади прецени, че е добре да го сменим и поехме по новата магистрала “Люлин”. Избегнахме светофарите по стария маршрут.
Палитрата на юлското лято
Ако се возите и обичате да зяпате, и скоро сте пътували, тогава сигурно сте забелязали, пейзажът вече е обагрен с цветовете на юлското лято.
Май, например е зелен, с онова зелено, на младостта на годината, което прониква през очите право в душата и те изпълва с жизненост.
Юли е различен, слънцето е изгорило тревата и цветовете са жълти и зелени. Планините са сини. Зеленото вече не е толкова искрящо, но има много цветя по дворовете и край пътя.
До Аспровалта
Пътувахме към Aспровалта. Намира се на около 300км от София.
На границата за първи път изобщо не чакахме. Граничният служител, който ни провери личните карти, усмихнат изкоментира: “Който гледа, не чака”. Визираше съседната колона, на която се бяха наредили няколко автомобила.
След границата платихме таксата за магистралата. Новата част на пътя е до един момент. После следва участък, в който настилката е такава, че да си сложиш в ушите тапи заглушаващи шума на гумите, би било съвсем уместно. При скорост около 90-100км, возенето е неприятно.
После обаче започна още една нова част с прясно боядисана маркировка и асфалт, по който като минаваш спокойно си слушаш музиката от радиото.
Следвайки този приятен нов път (тази част на магистралата е нова, досега не бяхме минавали по нея) и унесени от хубавата музика, някак пропуснахме отклонението за Серес. Бяхме решили да не минаваме по пътя към Солун и магистралата към Кавала, а да се отбием през град Серес и после по едни живописни по-малки пътища, които освен това са приятни за каране, но не би.
Край езерата
Като продължихме по магистралата към Кавала на още един пункт платихме магистрална такса от 2.40 евро. Тази магистрала минава край две езера – Корония и Волви.
Езерото Корония, намира се на 14 км източно от Солун и през 50-те години на миналия век е било сред езерата с най-голямо производство на риба. За съжаление днес това езеро е силно замърсено, водата се използва в околните селскостопански земи и езерото е изгубило значителна част от площта си. Европейската комисия е докладвала за проблема пред Европейския съд. Не намерих информация има ли санкции.
Езерото Волви е второто по големина в Гърция. Дълго е 19 км и е широко между 9.7 и 12.9 км. На едно място имаше толкова много птици, колкото си представях, че трябва да видя, когато посетихме през пролетта Дуранкулак. Много се впечатлих от това птиче царство макар, че го видях без да спираме. Влади спомена, че някой от дните може да отидем до там.
Преди милиони години двете езера са били част от един голям воден басейн. Името на това езеро е било Мигдония.
Към 12:40ч пристигнахме в Гатос студио. Посрещна ни Мария: “Здравейте, вие сте Мариана?” – поздрави на английски. Топло и ненатрапчиво отношение. Студиото представлява една широка стая с кухненски бокс, едно двойно и едно единично легло. Всичко в стаята беше чисто и нямаше нищо счупено.
Винаги обръщам внимание каква е символиката на числото на стаите, в които ни настаняват. Този път е осем. Едно много хармонично число според фън шуй.
Другите статии за почивката в Аспровалта:
“Ваканция в Аспровалта с престой в “Гатос – студия и апартаменти””
“Разходки в околността на Аспровалта – езерото Волви, Нимфопетра и Ставрос”
“Шарената черга на Аспровалта – колорит на мястото, нещата за които ще си разказваме”
