В какво се изразява храненето на двата вълка
Бях на занимание при Влади. Той прочете историята за двата вълка. Слушах я за пореден път, хем я разбирах, хем не напълно. Чудех се в какво точно се изразява храненето?
Същата седмица имах възможност да разбера. Откраднаха ни тасовете на колата. Усетих как ме обзема силен яд на хората, които го бяха направили. Не толкова заради тасовете, но заради постъпката. Черният вълк започна да вие с все сила:
“Защо има такива хора, светът е ужасно място, защо винаги се случва нещо…”
Като мина известно време, покрай другите активности, с които се занимавах през деня, гневът започна да стихва. По природа съм от тези, които бързо се палят и силно горят, но за кратко. После ми минава.
Започнах да разсъждавам: Вярно ли е това, което твърди черният вълк, гневният глас на моментната ситуация? Наистина ли светът е едно тъмно, неприятно, несправедливо място? Спомних си историята за Двата вълка, която ми беше прясна в съзнанието. Осъзнах какво значи да храниш единия или другия. Да храниш, значи да се фокусираш.
Светът е дуален
Опитах да си спомня усмихнатите лица на мили, любезни, вдъхновяващи хора. Светът е дуален и човек може да избере, към кое да гледа и кое да го води.
Да има хора, които ще откраднат, но има и много такива, които ще подадат ръка, ще се притекат на помощ. Съществуват неща, които не са красиви, но ги има другите, които радват сърцето.
Като ни застигне някоя беда, малка или голяма, сме склонни веднага да започнем да храним черния вълк. В тъмнината на гнева, съжалението, отчаянието за миг губим зрение. Не можем да видим нищо от това, което присъства като светлина в живота.
Да подхраниш белия вълк, значи да се свържеш, да си спомниш, че вселената има и този положителен аспект.
Защо е необходимо да се храни белия вълк, защото черният ни изяжда нас самите. От черния вълк ще пострада най-много този, който му позволява да расте и набира сили. Затова си казах точка: Избирам да не бъда повече впримчена в ситуацията. Да тя не беше приятна, но това не прави живота по-мрачен, защото ги има и другите неща.
Вечерта, на курса хората, които дойдоха затвърдиха фокусът ми към светлото. Бяха усмихнати, ведри, любезни. В края на деня почувствах: Благодаря за светлите неща!
Някои казват, че тъмното го има, за да може в контраста с него човек да различи другото. Може би е така.