Дърветата – любим обект на наблюдение и съзерцание
Като дете, когато отделях време за рисуване, по-често рисувах две неща – кораби с платна и дървета. Дърветата си останаха за мен, любим обект на наблюдение и съзерцание.
Спонтанно спирам погледа си върху тях и се възхищавам на изяществото, с което са направени от природата. Някой може да каже – “и цветята са много фини и изящни”. Да цветята също са такива, но у дърветата, освен това изящество, има и една сила и мащабност.
Не познавам много видовете дървета. Деля ги най-вече на иглолистни и широколистни, млади и вековни, нежни и величествени.
Особено, когато светлината предразполага се вглеждам с интерес във формата на тяхната корона. Как съвършено са се подредили клоните; как са се устремили да изпълнят пространството.
Усещам дърветата като едни безмълвни, но чувствителни участници в кръговрата на живота.
Защо безпокоиш духа на дърветата?
Първият път, когато пътувах до Индия, научих за отношението на някои индийци към дърветата.
Беше следобед, слънцето залязваше. Минавайки покрай едно малко дръвче, небрежно му дръпнах листата. Един индиец остро ми направи забележка, че безпокоя “Девата” – духа на дървото, когато то почива. Беше искрено възмутен от моето “хулиганство” 🙂 По някакъв начин, той да ми предаде своето убеждение, че дърветата подобно на хората си имат свое съзнание.
След време попаднах на изследвания, които доказват тази теория за чувствителността на растенията.
“Тайният живот на растенията” – какво усещат растенията
През 1973 книга, която дори попада сред списъка на бестселърите на Ню Йорк Таймс, разглежда темата – какво усещат растенията. Нейното заглавие е “Тайният живот на растенията”. Автори на книгата са Питър Томпкинс и Кристофър Бърдс. В нея те представят идеята, че растенията са чувстващи същества, усещат емоции и предпочитат класическата музика пред рокендрола 🙂
В статията “Интелигентните растения” авторът Майкъл Полан, споменава тази книга и разказва за един запомнящ се откъс от нея.
Откъсът описва експеримент направен от Клийв Бакстър, бивш ЦРУ специалист работил с полиграф (детектор на лъжата). Бакстър закачил галванометър към своята драцена. “Галванометърът е уред за откриване, сравняване или измерване на малки електрични токове.” (Уикипедия)
Това, което показал експериментът, за изненада на Бакстър, било, че растението реагира на неговите мисли. Когато той си представил как драцената е засегната от пожар, растението било провокирано и задвижило иглата на детектора. Полиграфът отчел вълна на електрическа активност, което показвало, че растението изпитва стрес.
В същата статия (“Интелигентните растения”) Полан споделя още примери за различни експерименти. Ако ви е интересно, може да я прочетете.
В статията “Растенията- какво знаем и какво не знаем за тях?”, може да прочетете още по темата – как да общуваме със света на растенията.
