Безлифтово изкачване, което може и да пропуснете
От София тръгнахме навреме, както бяхме планирали към 6:00ч. Спряхме на паркинга на лифтовата станция в гр. Сопот. В 9:00ч тръгнахме пеша нагоре.
Решихме да пропуснем лифта, хем да се изкатерим планинарски, хем по-икономично. Цената на лифта към днешна дата е 10лв на човек в една посока, само до втора станция, горната линия не работи. Работното време на долната линия е различно в различните дни и сезони, вижте го тук.
Ако не сте мотивирани да изпитвате катераческите си възможности и финансово ви е ок, по-добре вземете лифт.
Като не взехме лифт ползата ни беше, че още в началото на маршрута срещнахме няколко човек по пътеката, които супер усмихнато и сърдечно ни поздравиха и ни пожелаха приятна разходка и “да ви радва планината”. Така да се каже нарекоха ни хубаво, за което им благодаря.
Денивелация
Пътят нагоре има сериозна денивелация. Ако цифрите ви говорят: 1-ва станция на лифта е на 557 метра надморска височина, х. Добрила на около 1800 м.
От лифтовата станция се тръгва надясно към Сопотския манастир “Свети спас”. Оттам пътеката продължава през прохладна горичка. За кратко пътеката прави компания на малко горско поточе. После тя се раздвоява. Нагоре по поточето стига до водопад Сопотско пръскало. Наляво пътеката скоро пресича лифта отдолу и не след дълго излиза на широк път. Широк път, вие се на серпантини, но пак е стръмен. Каменист, прашен, открит (пече много) и е неприятен за ходене.
Ако не намерите къде пътечката пак се шмугва в гората, може да продължите все по него до края при втора лифтена станция. На качване при нас така се получи и дълго и изморително катерихме по него. На слизане намерихме пътеката, която пресичаше на места пътя и после пак се скриваше сред дърветата. Тя е тясна и също стръмна, но много по-приятна. По нея маркировка няма (освен в началото от Сопот, до пресичането на лифта). Ние случайно я видяхме като се спускахме. Има я отбелязана на картата на BGMountаins.
Гледките
Гледки има. Разкрива се панорама към г. Сопот и Розовата долина.
Пак е широк път, но не прашен и по някое време навлиза в една чудна горичка.
Лифтът ще ви качи през по-неприятната част. Втората, която на мен ми хареса при всяко положение ще я ходите, ако още не са пуснали горната линия на лифта.
Продължителност
Нагоре взехме баира до хижа Добрила за 4 часа и 20 мин. Слязохме значително по-бързо.
Хижа Добрила – хотел насред гората
Аз вещиците все ги свързвам с готините Пратчетови героини от Света на диска, затова са ми повече симпатични.
Пеша от втората лифтена станция до хижата се стига за около 1 час и 40 мин. Ние за толкова време се придвижихме, не сме спирали много. Само в началото има една стръмнина и после по-полегатичко се продължава нагоре.
Хижата е на чудно място. Оградена е с широка поляна, около която има ограда и хубава иглолистна горичка. На връщане, последния ден, си дадохме сметка, че оградата е с цел да отклонява стадата свободно пасящи наоколо крави. За кравите има отделен абзац в разказа за последния ден.
Водата от чешмата при хижата е много хубава. Хубава е и дървената тераса, на която са наредени дървени маси и пейки. Там може да поседнеш и да консумираш каквото си имаш в раницата или какво си поръчаш от ресторанта.
Когато последния ден се прибирахме през Добрила, храната ни беше свършила и си поръчахме по един боб от ресторанта. Единственото ядене в хижа, което не ми беше вкусно. Да сготвиш вкусен боб си е майсторлък. В Добрила през този ден с боба не ме впечатлиха.
Атмосферата на ресторанта не беше хижарска, а хотелска. Как да го опиша, за да си го представите не знам. Като го видите с очите си ще разберете. Топлината, уютът на непринудената хижена среда я нямаше, а имаше една дистанцирана градска отчужденост на хотелски ресторант.
Добре дошли в хижа Амбарица
Планът беше първата ни нощувка да бъде до хижа Амбарица. Следващия ден щяхме да катерим Старопланинския траверс. За по-лесно като вземем височината преди Купените, щяхме леко да отклоним до вр. Амбарица (днес с ново име вр. Васил Левски). Затова през първив ден, за стигане до х. Амбарица си избрахме не пътя през върха, а подсичащия. Не оставайте с впечатление, че подсичащ значи равен. Спускахме се, изкачвахме се надолу-нагоре доста.
Гледките
Гледките, които се разкриваха пред нас бяха зашеметяващи. Спирахме, когато ни натиснеше баира или видех някое храстче с малинки. Една от почивките беше малинова почивка с прекрасна панорама насреща.
Продължителност на маршрута до хижа Амбарица
Настаняване
Попитахме хижарката къде е позволено да си опънем палатката. Платихме такса от 3лв на човек, в нея влиза използването на банята. Тоалетните, това си е за отбелязване, бяха вътрешни и много чисти.
Късмет с вечерята в хижа Амбарица
Хижарката каза, че по принцип в делнични дни не готви, защото няма много хора. За конкретния ден, обаче бяха се заявили повече пристигащи и тя решила да приготви леща. Прясно сготвена, топла, много вкусна леща. Умее да готви жената. На сутринта пък ядохме мекички – крехки и хрупкави. Взех рецептата.
Като се нахраниш в столовата (ей такава си я представях хижарската) сам си отсервираш и сам си миеш чинията. Много ми допадна тази идея. На мен не ми трябва винаги по ресторантски да е уредено.
Лягане
След пристигането опънахме палатката. Освежихме се с бърз топъл душ (бърз, за да има вода и за другите). Подсилихме се с вкусна леща и легнахме рано.
През нощта спах с термо бельо (дълга блуза и дълъг клин), термо яке, два чифта чорапи (едните вълнени), шапка. Спалният чувал е за до минус температури. Легло ми е едно самонадуваемо дюшече, което изолира чудесно от студената земя. За по-сигурно да не ми стане студено, събрахме спалните чували, те са ляв и десен и имаш опция за се закопчаят в един голям двоен. Зор от студ не видях нито през тази нощ, нито през другите.
Заспахме рано. Като се проспах по някое време през нощта, ококорих очи и загледах небето над мен. Небе обсипано с безброй звезди.
Предизвикателства
Да не прекалявам с романтиката. Няма да е честно да спестявам предизвикателствата. Едно неудобство ме измъчваше до края на прехода и то беше, че по някое време през нощта много ме заболяваха хълбоците като лежах настрани. На гръб пък е трудно, защото съм дълга и краката и главата ми опираха в двата края на палатката 😄. Може да извадя късмет с дължината на следващата.
Към 6:00ч се събудихме. Бях бодра и отпочинала. Наспива се човек на чистия планински въздух.
Срещите с хората, с кончето Борко и котараците
По пътя към х. Амбарица срещнахме различни хора. Непринудено по детски се заговаряхме с тях. В хижата също се разприказвахме с други от посетителите. Тема в началото беше кой откъде идва и накъде продължава неговия планински маршрут.
Нашият маршрут продължаваше на следващия ден през Старопланинския траверс към заслон Ботев.
Борко е красив бял кон, което живее при хижа Амбарица. Понякога наднича любопитно през вратата на хижата. Друг път трябва внимателно да го помолиш да се отмести, за да може и ти да влезнеш. Стори ни се добро конче Борко.
Двете дебели котки, може и нещо ангорско да имат, видяха ми се дългокосмести също живеят при хижата. Не попитах как се казват, не ги и снимах, но ги запомних. Внушителни екземпляри на мяукащия свят.
Рано пиле, рано пее – посрещане на слънцето
Като легнахме рано и се наспахме добре, се събудихме рано. Беше още хладно, но излязохме от палатката и зачакахме да видим как слънцето ще изплува над баира от изток.
Цветенца, гъбки, красоти
Из поляните на Стара планина има голямо разнообразие от какви ли не цветя, треви, храстчета… Въздържах се да снимам, защото нямаше да стигнем и в полунощ до хижата, ако бях започнала да спирам при всяко. Чудна пъстрота, трябва да се види.
Сещах се за онзи пътепис на Вазов “Един къс стара планина”:
“За всяко цвете аз разпитвах как се казва, готов да му запиша името в портфейла си, за да усладя с неговото благоухание някой стих. Напразно! На всеки подобен въпрос бай Михал ми отговаряше еднакво:
– Това е едно цвете – планинско цвете.
A Рачо Чобанът прибавяше дълбокоумно:
– Това е цвете… санким трева… тъдява ги има много такива.Изведнъж погледът ми плени едно цвете, което стърчеше на стръмнината на брега. То беше румено-светло, толкоз румено, щото ти се чинеше, че е къс от дъгата, една ангелска целувка, оронена от небето. Аз се спрях, очарован от това чудно хубаво създание, така усмихнато, така красиво, така скромно.
– Поне това не знаете ли как се вика, за бога! – извиках аз.
– Това е „зла свекърва“ – отговори бай Михал.
Аз побледнях от негодувание.“Зла свекърва”! Такова ли име са дали на най-чудесното цвете! Боже мой, какъв прозаически народ!”
“Един къс от Стара планина”)
Другите статии за прехода:
Четири дни, четири нощи с палатка в Стара планина – предговор
Четвърти ден – Четири дни, четири нощи с палатка в Стара планина – ден 4, от хижа Левски, през хижа Добрила до хижа Незабравка
