Пътувания и разходки

Планината Олимп – в подножието на връх Митикас

Имаме план, разходка в полите на Олимп

Бяхме си взели туристическите обувки, защото имахме план да се разходим малко из планината през един от дните. 

Разстоянието от Олимпиаки Акти до Проня не е голямо, около час път с автомобил. Проня е начална точка на маршрут Е4, който стига до връх Митикас.

Митикас е най-високият връх в Олимп. Височината му е 2 918м. Митикас означава “нос”. В Гръцката митология се казва, че Митикас е домът на древногръцките Богове.

Планината Олимп е национален парк от 1938г.

От Олимпиаки тръгнахме рано, към 6 и 15 сутринта. Към 7 и 20 спряхме колата на паркингчето при Проня.

Обухме туристическите обувки, напълнихме шишетата с вода и тръгнахме.

При този начален пункт на тръгване има заведение за хранене, безплатна тоалетна, но толкова рано не работеха.

Бяхме си казали, че ще повървим около 2 часа нагоре и докъдето стигнем. Планирахме следобяда да се върнем на Варико бийч и да се припичаме край морето.

Маршрут Е4

Следвахме маршрут Е4.

В началото пътя се движи под короните на дърветата. Стръмнината нагоре е почти постоянна. Стълбите и естествените изкачвания по-рядко се сменят с равни участъци или спускания.

По пътя срещнахме още няколко човека, но беше доста спокойно.

Втората по-забележима спирка по маршрута беше една беседка. До нея в близост имаше също чешма. Там вече водата църцореше слабо. Допълнихме шишетата и продължихме.

С хората, с които се засекохме в началото на пътя още няколко пъти се разминавахме ту едните, ту другите поемаха напред.

Срещнахме и няколко планински маратонци, които тичаха нагоре, надолу по пътеката, която аз изкачвах задъхвайки се. 🙂

От беседката до върха разстоянието се взимало за около 3-4 часа, разбрахме от двама младежи гърци.

След около 2 часа пейзажа се промени и пътеката излезе на открито. Красиви кръгли туфи с жълти цветя радваха очите наоколо. Здравец, на места цели килими, покриваше пространства между скалите. В далечината, започнахме да следим с възхищение скалисти върхове, които се извисяваха към небесата. Видяхме един заслон, който ни се стори реална и постижима цел. 

Нова цел – хижа “Спилиос Агапитос”

Взехме решение да удължим прехода си с около час, за да стигнем целта.

 Към 11:00ч стигнахме заслона – хижа “Спилиос Агапитос”. Там се заговорихме с един чех. Той ни обясни, че назъбеният скалист връх, който виждахме е върха Митикас. От хижата до там разстоянието се взима за около 2-3 часа.  

Хижата се намира на 2100м надморска височина, връх Митикас на 2918м.

Ако бяхме тръгнали да покоряваме и него, щяхме да сменим изцяло плана за деня. Макар върхът да ни мамеше подканващо да тръгнем, решихме да го оставим за друг път. Илюзията, че е само на още няколко крачки, не можа да пребори вече понатрупаната умора.

Останахме известно време на пейка с масичка при хижата. Освен нас, там имаше и още хора. Някои вече слизаха от върха, други се готвеха да го покорят. Тези, които слизаха бяха нощували от другата страна на билото.

Когато съм на хижа, обичам да хапвам боб. Оказа се, че и в “Спилиос Агапитос” предлагат бобена яхния. Златен се оказа този боб – 5 евро. Ако беше вкусен нямаше да ме е яд, че си взех боб за 10лв. За съжаление никак не ми хареса как беше сготвен. После, за да не чувствам съвсем мината, си повтарях, че поне не съм гладна

При хижата имаше чешма, обаче нямаше вода, освен тази в тоалетните. Става ли тя за пиене така и не разбрах.

Атмосферата на слизане се промени

На слизане атмосферата по пътеката се промени. Слънцето вече грееше право отгоре и сенчестите сутринта места значително намаляха. Изкачващите се нагоре туристи станаха повече. Разминахме се с няколко големи групи чужденци, с няколко шумни семейства, възрастни и деца.

Когато съвсем наближихме Проня, започнахме да срещаме жени с токчета и господа по джапанки. 🙂

При толкова голям човеко-поток, обаче много хубаво впечатление ни направи, че не видяхме никъде хвърлени боклуци.

Манастирът на Свети Дионисий

От Проня обратно надолу поехме с колата. Отклонихме се за кратко при един завой надясно към стар манастир.

Манастирът на Свети Дионисий, бил съграден през 1542г. Сградата, прочетохме на информационното табло, била разрушена до основи през 1943г от Германски войски. Близо 60 години манастирът е бил руини. Днес части от него са възстановени и мястото е отворило врати за туристи.

Панорамна гледка

Последната спирка по пътя надолу, беше една място с беседка и красива панорамна гледка. Оттам се вижда град Литохоро. Искаше ни се и там да разгледаме, но вече беше много горещо и с нетърпение продължихме към Варико бийч и прохладата на морето.

Снимки от прехода Проня – хижа “Спилиос Агапитос” и пояснения към тях може да видите в галерията: “От Проня до хижа “Спилиос Агапитос”

Други статии от същата ваканция:

“Олимпиаки Акти, курорт на Олимпийската ривиера – общи впечатления”

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.