Пътувания и разходки

Олимпиаки Акти, курорт на Олимпийската ривиера – общи впечатления

Олимпиаки Акти разположение

Олимпиаки Акти е морски курорт, чиито брегове са част от Олимпийската ривиера. Намира се на около час път от Солун. Пътят до там е по-малко натоварен в сравнение с пътя от Солун към Халкидики.

От София до Олимпиаки са около 370км. Стига се за около 4ч, ако няма чакане на границата.

От Олипиакти Акти до Парлия Катерини, още един курорт бализо, разстоянието е около 30 мин. пеша по крайбрежната алея. На 10км от Олимпиаки е градчето Катерини. На околo час път се намира изходната точка Проня към един маршрут в планината Олимп.

Паралия Катерини сме посещавали още преди години, когато ходихме на организиране екскурзия до Метеора. Нощувките бяха в хотел в Паралия. Още тогава енергията на мястото не ми допадна. Твърдо си казах (макар че не е хубаво човек да се зарича), че никога не бих отишла на почивка на това място. Направихме разходка до Паралия и този път и мнението ми се затвърди – шумно и претъпкано, с акцент върху търговията и далеч от природата. 

Настаняването

Олимпиаки, без да ме грабва с нещо, ми се видя приемливо място. Предполагам обаче съществена роля затова приемане изигра мястото ни за настаняване.

Стаята ни беше на последния етаж, където терасата е покрива на сградата. Много харесвам този тип архитектура. Небето се шири над главата ти, а надолу панормана гледка към улиците и морето в далечината

Сградата на нашия хотел е от малккото с отворен покрив. Повечето са стандартни, островръхи и с керемиди. 

“Харизис апартаменти” ни предложи отлична чистота, но много тясно пространство, ако се изключи терасата. През деня, в който заваля за около два часа, се оказа, че сме затворени в кутийка с балконска врата. Врата трябваше да е затворена, защото стаята започна да се наводнява от дъжда, прозорци няма. В стаята освен на леглото друго място да седнеш няма.

Атмосферата

Олимпиаки Акти има по четири пресечни улици в четири посоки. Много е малко. Но за разлика от Неа Флогита (“Ваканция в морското селце Неа Флогита”), тук няма селски дух. Всяко здание е нисък хотел. На места между сградите има ограничени празни пространства за автомобили. В края на курорта има и два по-големи общи паркинги. На всички улици са наредени дълги колони от автомобили.

Сред толкова много сгради и автомобили, това което разкрасява пейзажа е растителността. Има доста дървета по тротоарите и цветя по оградите и дворовете.

Търговката улица, която вечер се пълни с туристи е успоредна на брега, до нея стигат няколко по-малки улички също с магазини.

Като предимство на курорта оцених крайбрежния пак с две градинки с катерушки, люлки, пързалки за деца, лостове за по-големите, хубави алеи и достатъчно дървета.

За разлика от Аспровалта, в Олимпиаки имаше само две места за закуски с доста нескромни цени. В Катерини, където се разходихме през един от дните възможностите бяха много повече.

Друг вариант е Лидл в Паралия Катерини. Там също има закуски, но не е много практично да загубиш повече от час (освен, ако не ходиш с колата), за да си набавиш сутрешно хапване. 

Когато се разхождаш сутрин рано, още към 6 и 30, вече има много наизлязъл народ. 

Едни спортуват в парка, други тичат по крайбрежната алея, трети се къпят в позлатеното от първите слънчеви лъчи море, а някои опитват да уловят магията на изгрева в снимки.

Плажуване

Плажната ивица, на която човек може да си хареса място да изпъне кърпа е дълга и широка. Точно при селището е частта с безброй бийч барове. Там винаги имаше голямо скупчване от хора.

Между Олимпиаки и Паралия пясъчния бряг е свободен от шезлонги. Просторно е и слабо населено от плажуващи. Пясъкът там също се почиства и подравнява с машина. Има кошчета за боклук, съблекални за преобличане и душове.

Тази част от плажа върви успоредно с път за автомобили, който свързва двата курорта, Олипиаки и Паралия и крайморска алея. Алеята си има част за пешеходци и част за велосипедисти.

Морето е с пясъчно дъно. На брега имаше изхвърлени доста водорасли, може би защото предната седмица имаше бури. За жалост във водата плуваха и медузи. Първия ден водата беше много мътна, през третия се избистри, но не придоби тюркоазения цвят на някои от плажчетата на Ситония.

В другата посока на пясъчната ивица, която е към Олимп се разкрива гледка към планината. Плажът там, обаче не се почиства и никой не го посещава освен рибари, тичащи по брега и кучетата на Олимпиаки.

През три от дните, въпреки възможностите на свободната от бийч барове зона на Олимпиаки, предпочетохме да плажуваме на един плаж, който знаем от миналата година – Варико бийч. Там бяхме на къмпинг миналата година, “Голд бийч”. До Варико бийч се стига за около 20 мин. с автомобил.

Варико бийч е закътан, подпрян от прекрасни високи дървета и много зеленина. Олимп се издига на запад. Спокойствието е толкова осезаемо в сравнение с плажа на Олипиаки (а той не е бил претъпкан и шумен). Сякаш времето тече по-бавно, стъпва тихо на пръсти. Там усетих, че мога наистина да се отпусна.

Снимки и допълнително описание към тях  може да видите в галерията: “Олимпиаки Акти

Други статии от същата ваканция:

“В подножието на връх Митикас”

“Разнообразяваща разходка”

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.