Към Черни връх – хем да е мързеливо, хем не съвсем

Черни връх е висок (2292 м), но не е труден за катерене през лятото, ако си избереш лека мързелива пътека. Отдавна не се бях качвала. През зимата сигурно е различно, не съм ходила до там. Идващата зима може би…

През петъчния августовски ден подходихме мързеливо – с кола до “Алеко”.

Закусихме на пейка до голямата чешма пред хижата и тръгнахме по стръмното право нагоре зад чешмата. Пътеката, докато се изкачим до по-равното било направо ми взе силата.

После силата започна да се възвръща, а се оказа и че по пистата нагоре, това си е прекият път.

Като стигнеш до основния широк път вече няма зор, там полека лека се катериш, с мярка е стръмнината, не се задъхваш вече.

Гледките

Пътят е красив. Редуват се жълти цветя, магарешки бодили, скали, клекове, тук-там диви теменужки…Гледката към София, която се разкриваше като поглеждах назад, обаче не ми хареса.

Градът беше покрит с една розово-сива мъгла, която предполагам е смог. Много ясно личеше разликата във въздуха. Над мъглата – небето синьо, кристално чисто.

Като стигнахме на върха опънахме одеяло на поляната и се излегнахме.

Планинското слънце

Съобразително си бях взела слънцезащитен крем, но несъобразително си намазах само лицето и ръцете. Резултатът беше, че се прибрах с “червени чорапи” до коленете. Слънцето в планината е много силно. Всеки, който ѝ ходи често на гости вероятно го знае. Е вече и аз знам 🙂

Туристите

Горе има няколко купчини със скали, които си имат и специфично предназначение в модерни времена, незнам как е било преди. На скалите  туристите се покатерват, разперват ръце сякаш ще литнат или развяват българското знаме и се запечатват от някой снимащ или се самоснимат.

Постояхме доста време и народ се извървя. На мен винаги ми е любопитно да гледам хората. Наблюдавах ги от време на време и сега. Разделих ги на две групи: тези дето идват само понякога и затова се снимат, да се знае, че са дошли и другите, които идваха по сами и явно редовни посетители. Вторите не си правеха фотопортрети, а съзерцаваха далечните склонове и гледки.

Да не се обиди някой, аз не съм от редовните посетители :-), но ме домързя да се кача на скалите да се снимам 😉

Полезно

Полезно е може би да се спомене, че хижата работеше. Хора излизаха с чинии с лещена чорба и други неща за хапване.

На слизане решихме да обиколим по-полегатата пътека покрай Голи връх.

Пътеката е лека приятна. През по-голямата си част няма сянка. Излиза долу покрай хижа “Алеко”.

Ако човек не обича най-много да катери, това е по-добрият вариант, вместо косото изкачване по пистата.

От “Алеко” пак в колата и обратно в розово-сивия смок.

Петъчно до Черни връх – впечатления

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *