Денят се познава от сутринта
Още през март си мислехме за тази екскурзия до Румъния. Тогава не се организирахме навреме и нямаше места за нея, и още по-добре. Така тръгнахме към Русе и северното Черноморие.
За майските почивни дни по-отрано си запазихме места.
При пътуването до Босна и Херцеговина автобусът ни чакаше на централна гара. Рано-рано, хванахме първата кола на градския транспорт.
Сега обаче нямаше как да съчетаем два превоза, с които можем да стигнем до “Александър Невски” и сутрешното разписание, за да стигнем навреме.
Извикахме такси до мястото на тръгване за екскурзията.
Готови с багажа малко след шест, слязохме пред блока. Таксито ни чакаше, шофьорът – усмихнат, общителен и добронамерен. Създаваше атмосфера на непринуденост и лекота.
В 6:30 бяхме на катедралата “Александър Невски”, откъм Ситняково, където ни чакаше автобусът.
Две-три сутрешни снимки на храм-паметника и отидохме при автобуса. Малко след нас се появи и екскурзоводът и той Владислав. Усмихнат, любезен и жизнен младеж, много се стараеше да се грижи за всички по целия път.
Оставихме багажа и се настанихме по местата. Ако денят се познава от сутринта, а пътуването от чувството в началото, тогава обстоятелствата говореха обещаващо.
София – Велико Търново – Русе – Гюргево
Пътят ни минаваше през Витиня. Зелените хълмове тук-там бяха нашарени с облачета. Светлината правеше цветовете още по-наситени. “Красива е българската земя” – помислих си докато гледах пейзажа.
Спирка направихме във Велико Търново, от там се качиха още туристи и в Русе на бензиностанция да зареди автобусът.
Минахме през моста Русе-Гюргево. Мостът бил строен от 1952 г. до 1954 г. На едно място беше закачена плоча информираща, че на 20 юни 2014 г. са отбелязани 60 години от пускането на този Дунав мост.
На моста екскурзоводът ни разказа малко информация за река Дунав.
Реката извира от Шварцвалд (Германия), дължината ѝ е 2852 км и до вливането си в Черно море (на Румънска територия) минава през десет държави.
За Румъния
Като минахме границата след известно чакане, Влади екскурзоводът, започна да ни разказва общи географски и исторически факти свързани с Румъния. Кои са ѝ съседки (България, Сърбия, Унгария, Украйна и Молдова); къде са се намирали трите княжества (Влашко, Молдова и Трансилвания) и как те са се развивали исторически. Кои са били нейни владетели и управници т.н.
Нашият гид беше подготвил материал пълен с много информация, но тъй като го четеше, на моменти спираше и логическата нишка се губеше.
Общо взето стана ясно, че и Румъния дълго години е била завземана ту от едни, ту от други (Римската империя, Османската империя, Австро-Унгария). Допускала е много грешки. Имала е и крале, и комунизъм, и сега демокрация, в която печелят само силните на деня.
В историята между Румъния и България са записани няколко конфликта, ту едната страна е взимала територии, ту другата.
Съседските отношения са били обтегнати като навсякъде на балканите.
Пейзажът до Букурещ
Пътят от Гюргево до Букурещ мина неусетно, пътувахме около час. Минавахме край селца и площи засети с различни посеви. Като се ширваха полета с жълта рапица, по прозорците се залепваха телефони, фотоапарати и таблети и всеки запечатваше жълтите килими.
Специфичното на селските къщи в Румъния е, че са ниски, тесни и дълги. По-често дължината е назад към двора. В някои селца, пък къщите бяха залепени една до друга като една голяма ограда край пътя.
За Букурещ
Преди да навлезем в града, нашият гид ни разказа една легенда за основаването на Букурещ.
Букур било името на овчар, който пасял в областта стадо овце. Паднала гъста мъгла и стадото се изгубило. Букур започнал да моли Господ за помощ. Мъглата като чудо се вдигнала и Букур в знак на благодарност, построил малък параклис на това място. Около параклиса започнали да се заселват хора и така.
За първи път Букурещ станала столица през 18 в.
В града има алея на фонтаните. Те са на брой колкото окръзите в Румъния. “Към момента територията на Румъния е разделена на 41 окръга и градския окръг Букурещ като самостоятелна административно-териториална единица.” (bg.wikipedia)
Пристигнахме в Букурещ към 14:30ч. Без да губим време в настаняване, срещнахме местния гид и той ни поведе на разходка.
Името на водача беше – Димо. Той вече дълги години живее в столицата. Някои от нещата, които ни разказа бяха исторически факти, други случки, които са се случвали в града, докато е живеел в него.
Още за пътуването до Румъния:
“Панорамна обиколка с автобус из широкия център на Букурещ – сгради, сгради и пак сгради (част 2)”
“Румъния, Букурещ – вътрешни проблеми, любопитни факти и градски легенди”
“На гости при съседите – екскурзия до Румъния: Букурещ – Синая – Бран -Брашов”
“Синая в полите на Карпатите – замъци и крале”
