Пътувания и разходки

Мартенско пътуване (част 10) – старият фар в Шабла и скалният бряг на Тюленово

Фарът в Шабла

Като стигнахме фара, небето беше се покрило с облаци.

Пейзажът изглеждаше драматичен: небето – навъсено, посивяло; морето – бурно и заплашително; фарът – самотен с избледнели цветове, а до него мрачен кей и в края помпа за извличане на нефт.

Спряхме пред първата забележителност – огромна котва, толкова тежка, че дори една халка от  веригата й не можеш да вдигнеш с обикновена човешка сила.

Тъжният фар

Бях гледала снимки на фара, много ведри и радостни. Опитах да го видя такъв, но не успях. Климатичните условия не предразполагаха в тази посока.

Фарът е заграден с телена ограда като най-обикновен селски двор. Видяхме, че в двора се разхождаха хора и сметнахме, че това е пространство отворено за всички. Бутнахме малката портичка, беше отключена и влязохме. Даже се чудех дали има възможност за посещение в самия фар.

Спря ни един човек и сърдито попита: “Вие накъде?”, “Ами разхождаме се” – наивно му отговорихме. “Тук е забранена зона, не може”.

Изненадах се, после Влади ми спомена за някаква табела, на известно отстояние от портата. На табелата пише, че достъпът на външни лица е ограничен. Ама кой чете надписите…?

Излязохме. Загледах се във фара и се зачудих, защо пък е ограден и забранен.

На друго голямо табло имаше информация за самия фар. Запомних, че е много стар, над век и половина, че е светел с жив огън, че стените му са много дебели – повече от метър. Бил е много устойчив, при едно силно земетресение е бил разклатен, но е оцелял, днес го поддържат с метални подпори.

За да задоволите любопитството си за най-стария фар в България, може да прочетете статията “14 любопитни факта за фара на нос Шабла“

Архитектурен парк на архитект Маркулев

До фара имаше странни неща, които не разбрахме на място какви са. Обяснението беше дълго и реших да го снимам, за да си изчета вкъщи. Оказа се, че тези “неща” са част от архитектурен парк сътворен от архитект Кристиян Маркулев.

Дългият текст разказва за символиката на геометрията и елементите вложени в парка. Ако ви е интересно да прочетете повече за това, може да видите целия текст тук.

Фарът в Шабла макар и внушителен не остана в сърцето ми, може би денят не беше подходящ. 🙂

Скалният бряг на Тюленово

От там потеглихме към село Тюленово. Влади беше инициатор. Прочетохме, че на това място действително е имало тюлени, които са били привличани от скалния бряг и студените течения.

В няколко статии беше отбелязано, че днес това е любимо място за гмуркачите.

Скалите, които са се наредили по брега наистина са много впечатляващи. Красиви, опасни, интересни, будещи почитание. Не успях да уловя мащабите на тази величественост, но това не ми попречи да опитам сто пъти :-).

Трябва да застанеш там, за да усетиш. Морето като при фара бушуваше, а небето чернееше.

Точно над брега с релсите за рибарски лодки са построили сцена на открито, като мини амфитеатър. Декорът зад сцената – ширналото се безкрайно море.

Тюленово е едно бижу на природата, препоръчвам да се посети, преди да е попаднало в ръцете на амбициозни предприемачи.

Едно само не ми хареса – тръба, покрай която мирешеше много неприятно. Минаваше над скалите и неприятна течност се изливаше директно в морето. Тръбата вероятно принадлежи на някой от поникналите скоро хотели на брега над скалите. Понякога ме хваща яд на нас хората, как успяваме така, без да ни мигне окото да рушим собствения си дом – околния природен свят.

След Тюленово потеглихме към нос Калиакра.

Галерията със снимките от фара и Тюленово, разгледайте тук.

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.