Пътувания и разходки

Мартенско пътуване (част 6) – отбиване до резерват “Сребърна”

От Тутракан до резерват “Сребърна” трафикът не беше натоварен. Дълги периоди карахме без да застигаме други автомобили.

Наивни представи

Очаквах с голямо нетърпение да стигнем до резерват “Сребърна”.

Прочетеното в интернет и видяните снимки се смесиха със собственото ми въображeние и нарисуваха очарователна картина. Представях си как ще вървя между дърветата в близост до езерото и много тихо ще приближавам животните, за да ги видя без да се подплашат.

Като в предаване на National geographic. 🙂 Наивна представа. 🙂

Някъде попаднах на коментар, че един ден не стига за разглеждане на резервата.

Срещнах информация с впечатляващ брой видове от растения и животни. Не очаквах да видя всичко, но се надявах на малка част.

Природонаучният музей “Сребърна”

Като пристигнахме до Природонаучния музей “Сребърна”, с радост установихме, че е отворен.

Влязохме и знаехме от самото начало: “Искаме беседа”.

резерват "Сребърна"
Плаващо островче в езерото

Момичето, което стоеше на касата и ни продаде билетчетата, щеше да ни е гид.
Поведе ни към първата зала. Тъкмо започна да ни разказва и се появиха други хора. Трябваше да се върне да им даде и на тях билети. Изчахаме я зачитайки се в таблата с дълги текстове.

Като се върна продължихме да слушаме: как е възникнал резерватът; какво са плаващите острови; колко вида птици и растения има; за лилиите в езерото и т.н.

Природата ми е интересна тема и питах за някои неща. Момичето беше много отзивчиво и любезно, но не чак толкова вещо и не ми отговори.
Представях си, че разказвачът в природонаучния музей, знае всичко за резервата и неговите обитатели.
Беседата беше кратка и скромна, остана ми глад за още информация.

Какво видяхме?

Както в природонаучния музей в София и тук имаше много препарирани животни.

По принцип идеята за препариране хич не ми допада, но в случая ми беше интересно да видя реалните размери на различните птици и животни.

Научих, че пеликаните са моногамни, а разперени, крилете им могат да стигнат до 3 м. Като тегло птиците достигат до 17кг.

За наша радост ято пеликани беше пристигнало в резервата. Видяхме ги, но през телескоп.
Достъпът до езерото с плавателни съдове е позволен само с много специално разрешение. Тоест няма как да се доближиш до водните обитатели.

Момичето, което ни даде беседата, сподели, че миналото лято е влязла с лодка в езерото и преживяването е било – за един друг свят.

Точно така си го представях, но не го видях.

Колко е голям резерват “Сребърна” ?

Около езерото има еко пътека, с поставени няколко наблюдателници. От тях човек може да следи с бинокъл различните птици.
Много бих искала да се разходим по тази пътека с някой, който разпознава птиците и може да ни разкаже за тях.
Този път нямахме възможност да правим обиколка, защото времето значително беше напреднало. Чакаха ни Силистра и Дуранкулашкото езеро.

Чела, чела, недочела на тръгване от резервата си мислех: това езеро ли е резервата, то не е толкова голямо, а къде обитават описаните глигани, елени, сърни и други бозайници?

На излизане като поехме по пътя към Силистра видях, че резерватът се е ширнал на разстояние от езерото и всъщност не е малък. В wikipedia се казва, че “местността е обявена за резерват през 1948 г. с охраняема площ от около 892,05 хектара, както и буферна зона от около 540 хектара”. А самото езеро е с дълбочина от 1 до 3 метра и площ: 2 – 2,5 км².

Като се прибрахме в София поразгледах още и намерих маршрути.

Остана ни желание пак да посетим резервата, но лятото когато има повече птици. Трябва да сме си набавили бинокъл, а ако има някой зоолог или орнитолог с нас още по-добре. 🙂

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.