Пътувания и разходки

Мартенско пътуване (част 5) – Тутракан, приказката на рибарите

Сбогувахме се с Русе, но пак ще се върнем там.

Потеглихме към резервата “Сребърна”.

Тутракан

Преди да стигнем резерватът, обаче, по препоръка на нашите познати от Русе, за които споменах в предната статия и по инициатива на Влади, минахме през Тутракан. На мен този крайдунавски град ми беше в резервния лист с дестинации – “Ако има време”.

Много се радвам, че спряхме!

Паркът край брега на реката

Крайбрежният парк в Тутракан

Крайбрежният парк беше много приятен – има усещане за простор и лекота. Открит, чист, подреден, а беше и слънчево.

Разположен до част от северната стена с две кули на античната крепост “Трансмариска”.

“Името Трансмариска означава „Селище зад блатата“, визирайки срещуположната равна като тепсия низина около днешния румънски град Олтеница” (Wikipedia)

Ако разполагахме с повече време, можеше да си постоим по-дълго там вгледани в безметежното спокойствие на реката.

При Тутракан, Дунав е значително по-широка отколкото при Русе.

В средата на същия парк имаше статуя на огромна риба с остри зъби. Предполагам, че а е Моруна, но не се сетих да попитам жената от музея, в който влизахме по-късно.

Както писах в статия за Русе, бяхме се отказали от влизане в музеи.

Още в София, като се информирах за забележителностите край Русе, “Сребърна”, Силистра попаднах на статия за етнографския музей „Дунавски риболов и лодкостроене“.

По пътя от Русе до Тутракан, прегледах  набързо какво може да се види в Тутракан. Пак попаднах на музея.

Като паркирахме в близост до крайбрежния парк, обаче нямахме намерение да го търсим. Беше събота и реших, че едва ли и ще работи.

Читалище с традиции

След разходката в парка, свихме надясно и нагоре, за да минем по улица, която щеше да ни върне към колата, но по друг път.

Тази посока ни заведе до читалището “Никола Вапцаров”, което е основано още преди освобождението през 1873г.

Направи ми впечатление, че сградата отвън е ремонтирана, някой се грижеше за културата в града. Радващо!

Срещу сградата на читалището, в едно също спретнато здание, се помещава историческият музей. Беше затворен.

Изкачихме се по едни стълбички нагоре и свихме по улица “Трансмариска”, успоредна на парка.

Етнографският музей „Дунавски риболов и лодкостроене“, който уж нямаше да посетим

В посоката, в която се движехме, без да търсим, ни се показа вляво –  етнографският музей „Дунавски риболов и лодкостроене“.

Историческият музей беше затворен, не предполагах този да работи.

Приближих се да го снимам и видях, че е отворен.

Музеят на риболова и лодкостроенето е в сграда на ниво по-високо от улицата, на възвишение.

Портата на двора беше отворена и реших да надникна. В него имаше стари, почернели рибарски лодки.

Входната врата на музейната къща, също беше открехната. Сякаш нещо ме побутна да вляза, а нямахме много време.

Влади остана отвън.

Посрещна ме млада жена. Музейната такса с беседа беше само 2лв.

Въведе ме в първата зала. Включи електрическа помпа, с която наду макет, в действителни размери, на най-голямата риба-моруна хващана някога в българските води на река Дунав.

Приказка за рибите и рибарите – някои интересни факти и легенди

Започна да разказва. Говореше така увлекателно…прекъснах я и извиках Влади да се присъедини.

Беседата беше великолепна приказка за живота на рибарите.

Научихме много интересни неща: за различните методи на риболов, използвани в миналото по нашите Дунавски брегове; за мрежите; за различните видове стръв.

Чухме за най-огромната моруна, улавяна на наша територия. Тежала е 393кг. и са запазени снимки.

Хайверът на моруната е изключително скъп. При улов на пораснала моруна носеща хайвер, рибарят се обезпечавал за цяла година. От там е излязло прозвището й “златна рибка”. Днес именно в размножителния период, когато идва край Дунавските брегове да си хвърля хайвера, моруната е забранена за улов.

Слушахме легенди за настървени сомове. Видяхме снимки и макет на плаващите мелници.

Разбрахме кои са конкурентите на рибарите. От птиците рибари запомних пеликана, имаше и други, но им забравих имената.

В музея е показано и как е изглеждал дома на едно бедно рибарско семейство. За рибарите имало израз: “Колкото люспи има по шарана, толкова кръпки по ризата на рибаря”

Ако решите да минавате през Тутракан, непременно отидете до този музей и дано беседата ви даде същата дама.

В Тутракан има и “Рибарска махала”, която не успяхме да посетим но звучи като интересно място.

Галерията със снимки, може да видите тук.

След Тутракан, продължихме към “Сребърна”.

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.