Далечни неясни спомени

Пътуването ни започна с два града, които съм посещавала като ученичка.

Докато тренирах съм ходила там на състезание, но помня много малко от тях.

За Плевен имах спомен-чувство, че е светъл и дружелюбен град. До Панорамата не бях стигнала.

За Русе – че е голям град и има ужасни общежития. В такива ни бяха настанили. Това изигра роля в избора на място за нощуване в града, при мартенската ни екскурзия. До Дунав не бях ходила.

Пътуванията по състезания винаги бяха такива – между залата и мястото, където бяхме настанени. Друго много не виждаш.

Затова при сегашното пътешествие нямах никакви очаквания какво представляват двата града. За мен те бяха напълно нови и непознати.

Рано пиле рано пее, пък и път ни чака – 329км до Русе

От София потеглихме рано – 7ч сутринта.

Пътят беше лек. От двете страни се ширваха, разорани ниви и просторни зелени полета. Дърветата още не бяха напъпили, но някои дори с голи корони бяха красиви. Представих си наредените край пътя дървета, облечени в шума, какви разкошни зелени тунели оформят.

Пътуване във времето и пространството – радио хоризонт нашият гид

Слушахме радио хоризонт. Темата в сутрешното предаване беше националният празник – 3 март.

Имаше дискусии: редно ли е да се чества тази дата като национален празник или друга; какво събужда националната гордост у българина; как да се запазят традициите и идентичността.

Като гости бяха поканили историци, художници, млади писатели.

По едно време докато ги слушах си представих, че те са ни като екскурзоводи. Тематично, заради празника, разказваха интересни исторически факти свързани с места в България.

Пътуването ни беше паралено: пътуване във времето и пътуване в пространството. Приятно.

Първа спирка – Плевен

Към 9 и 30 пристигнахме в Плевен. Отидохме директно на панорамата.

По пътя имаше само в началото една указателна табела за музея, а има няколко разклонения, на които може да се объркаш. Оставен си да караш на усет. Странно е при условие, че това е толкова важна за града забележителност. Ние с гугъл карта се съветвахме.

Като стигнахме, вече имаше наспрели коли. Хора със знаменца се разхождаха около внушителното здание. По случай празника входът беше свободен.

Жената, която ни посрещна и насочи откъде да започнем обиколката на монумента беше много усмихната и любезна. В атмосферата наоколо витаеше празнична приповдигнатост.

Изкуство със заряд

Една от шестте картини в уводната зала на Панорамата.

В уводната зала, покрай стълбите към самата панорамна зала, имаше шест огромни картини. Много ме впечатлиха. Направих им снимки, но те не успяват да предадат духа на творбите.

Тези произведения ми се сториха заредени с невероятна динамика. Предаваха живо и заразително силата: на движението, на жестовете, на човешката маса, на човешките страсти и вдъхновеност. Въздействащи!

Те представят сцени от историята на българския народ в периода на османското иго. Картините и техните автори са:

Османско иго. Автор Н. Овечкин.

Априлско въстание . Автор Н. Овечкин.

Манифестация в С. Петербург в защита на българския народ. Автори: Н. Овечкин, В. Лемешев.

Преминаване на р. Дунав от руските войски. Автори: Н. Овечкин, И. Кабанов. 

Боят за Самарското знаме. Автор Н. Овечкин.

Шипка. Автор Н. Овечкин.

Подобно чувсто за енергия концентрирана в творба на изкуството съм усещала във Велико Търново. Там ме възхити паметникът на Асеневци (четиримата български царе Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II, при управлението на които България процъфтява).

Панорамната зала

Самата панорамна зала е много мащабна като усещане. Подобно машина на времето, ако се оставиш, може да те пренесе в момента на Битката за Плевен през 1877г.

Стените на овалната зала са изцяло изрисувани – картини пресъздаващи битката при Плевен. Подът е покрит с пръст. Тук-там – изкопани окопи, “разхвърляни” колела от каруци, паднали фесове, счупени пушки, оръдия и т.н.

Когато по-късно погледнах снимките видях как двете: рисунките по стените и реалната възстановка с предмети по пода се сливат в една завършена творба.

 Живея в мирна държава!

На долния етаж в следващата зала имаше изложени саби, пушки, револвери. Гледах ги и си мислех за хората, които по своя воля са тръгвали на война знаейки, че може да не се върнат. Показаните оръжия ми се сториха не само предмети на една изминала епоха, но принадлежащи на един съвсем различен свят – за мен напълно непознат. За жалост този свят е познат и днес на хора населяващи други места, където има войни.

Живея в мирна държава!

Беше много странно осъзнаване.

След обиколката на Панорамата слязохме с колата по-близо до центъра.

Разходка из центъра

Драматично-куклен театър “Иван Радоев”

Пешеходната ни разходка започна и завърши при площад “Възраждане”. Минахме и по пешеходната улица “Васил Левски”. На няколко места в интернет прочетох, че тази пешеходна улица е трета по дължина в Европа, дълга е 1450м.

По нейното продължение има стари красиви сгради, декорирани с различни орнаменти. Жалкото е, че все още много от тези някога кокетни здания, не са реставрирани. Днес те приличат на тъжни грохнали старици.

Две банки, хотел и други ползваха и бяха допринесли за реиновирането на подобни сгради. Опитах да си представя как ли е изглеждала улицата, когато всички постройки са били нови, все още стегнати и поддържани.

Драматично-кукленият театър “Иван Радоев” в Плевен, с червена фасада като Народния театър “Иван Вазов” в София, също изглежда много добре. Зарадвах се да видя, че театърът не е занемарен, значи има мисъл за култура.

На площад “Възраждане”, при който се върнахме преди да си тръгнем от Плевен, се намира Параклис-мавзолеят “Св. Георги Победоносец”.

В мавзолея влязохме преди разходката по пешеходната улица, но нямаше кой да ни разкаже нищо. Както споменах обичаме някой да ни обяснява за местата.

По-късно се поинтересувах и прочетох:

Долу, в хладното подземно помещение се пазят тленни останки на загиналите войници при битката за Плевен.

В интернет страницата на Регионалния военноисторически музей пише:

“Параклис-мавзолеят “Св. Георги Победоносец” е  изграден в периода 1903-1907 г. в памет на загиналите руски и румънски войни в боевете около Плевен по време на Руско-турската война 1877/1878 г. “

Тържествено честване на 3 март

“Параклис-мавзолеят “Св. Георги Победоносец”

Пред този паметник на културата (един от 100 национални туристически обекта) имаше митинг от хора със знамена.

Течеше официална церемония по поднасяне на венци. Бяха подредени войници с червени барети. Отдаде се минута мълчание в чест на загиналите за свободата. Почти целият площад утихна. Енергията се смени. Звуча и националният химн, изпълнен на живо от военния оркесър. Беше тържествено и празнично, и слънчево.

Ако решите да посетите Плевен, ето един полезен линк с обяснения към забележителности, които са по-значими за града: www.opoznai.bg

Градът ни хареса, видяхме и други интересни неща, но ще стане дълго, затова отидете на място и разгледайте.

След Плевен пътят ни продължи към Русе, вижте “Мартенско пътуване (част 3) – Познати непознати места, Русе”

Галерията със няколко снимки от разходката в Плевен може да разгледате тук.

Мартенско пътуване (част 2) – Познати непознати места – Плевен
Tagged on:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *