Щом четете тези редове, това е чудесна новина за мен, защото значи вече съм приключила с ремонта.
Хироши Мотояма в една от своите книги говори за вещите и жилищата. Те, казва японецът, попиват енергията на преживяванията на техните притежатели и обитатели.
У дома едната ни стая, макар визуално да изглеждаше съвсем прилично, енергийно усещах много тежка.
Преди две години успях да излекувам друга стая (Ремонт на стая, част 1). Пях мантри и ремонтирах. Оголих я до бетон и я облякох наново.
Сега се пренесох в ново нуждаещо се кътче на дома ни.
Да ремонтираш на парче е неудобно и напрягащо. Около теб се завихря такова безредие от боклук, бетон, прах и дилеми и т.н. че ти идва да избягаш на мига.
В тази стая, която усещах като болна се изправих пред избор. Можех да направя само козметично освежаване с боя или пълна трансформация.
Картите ми таро казаха, счупи старото преди да се захванеш с новото. Два пъти поред ми се падаше Кулата. Знам, знам звуча като луда за някои, но те ще спрат с четеното до тук. Статията е за останалите, които също надничат към невидимото и необяснимото, което ни заобикаля и което допускаме около себе си.
За да не се проточи ремонтът във времето си поставих срок. Направих това като поръчах ламинат предварително и уговорих конкретна и доста амбициозна дата за слагането му.
Как се сваля стена от гипсокартон?
Запретнах ръкави и следвайки стъпките в едно видео от ютюб започнах да свалям вътрешна стена от гипсокартин напълнена с вата. Причините да започна с това разрушение бяха две. Първо, имах съмнение, че се е образувал мухъл между двете стени.
Второ, тази стена винаги ми се е струвала неистинска, фалшива. Да, вероятно са си моите бръмбари в главата, но така и не я обикнах. Тя само беше замаскирала грозното състояние на стената отзад.
Както обикновено, в ютюб нещата изглеждат далеч по-прости. На практика това “лесно” къртене на стената ми отне близо три часа и това без свалянето на металната рамка, която е закована за стената, тавана и пода.
Срещнах трудност в това да си представя как да я сваля при условие, че главите на болтовете бяха прецакани. На помощ със съвет и демонстрация, се притече баща ми. Оказа се, че съм схватлива ученичка. Упорствах и накрая падна и последната лайсна (така ли се казват?). Танцувах танц на радостта при това финално постижение.
Имаше ли мухъл? Малко, но покъртителното общо състояние на самата стена, която бяхме прикрили затвърди убеждението ми, че трябваше да сваля гипсокартона. Стената имаше нужда от грижа и оздравяване.
Списък, който отне часове в магазина
В края на първия ден проведох обстоен разговор с AI модели, за да си изготвя списък с материали за ремонта на стената. На следващия ден с този списък, преписан старателно в малък тефтер се отправих към Практикер. Очаквах, че някои неща може да не ги намеря, обаче то се оказа, че половината липсваха. Започна едно дълго проверяване на алтернативи. Това пазаруване ми отне буквално час и половина. А когато се прибрах установих, че съм пазарувала малко на око по отношение на количествата. Първият чувал циментова замаска ми стигна на ръба.
Пак съм си играла на лечителка
В края на третия ден почистих стената и я грундирах. Докато тя съхнеше оставаха няколко часа и реших да ги оползотворя. Трябваше да сваля тапетите в малко междинно антренце. В един момент под част от стария тапет забелязах надпис. Когато напълно свалих тапета на стената се разкри красив знак от миналото. На нея съм била писала преди много години две мантри, една за здраве и друга вътрешна светлина. Явно идеята да лекувам дома, не е нова за мен, тя датира от по-отдавна. Имах намерение да напиша същите мантри на новата стена и затова се развеселих като установих какво съм вършила в миналото.
Ден 4 – Време според материала
Откъс от дневника на майстор Мариана:
“Пиша в малкото тефтерче задачите, но не успявам да ги отбележа като завършени. Мисля си, лесна работа, днес ще шпакловам и положа мрежата, утре съм фината, изчаквам още ден и боя.
Е да, ама не, материалите си имат специфики. Този път не работя с гипс, а с някакви циментови смеси. Уж били по-добри за болната стена. И започва едно безкрайно чакане.А аз не обичам да чакам. Набрала съм инерция и искам всичко да приключи за четири дни. Това е положението, но след три дни позитивност, забелязвам как се прокрадват стари модели на мрънкане и драматизация. Навици, които не ми вършат работа, само ме връщат в състояние, което не приятно. Избирам да не е така.
Поне си боядисах новите дръжки на скриновете и си избрах цвят за една от стените, която ще е различна от бяло.
Знам ще стане хубаво, но сега е трудно.”
Ремонт като ремонт
Междувременно като при всеки ремонт от едно изскача второ. Наложи се да викаме майстор да завари една тръба на парното, която капеше. В този конкретен момент обаче се прояви с пълна сила благословията на Вселената. Видях я в лицето на непознати, които реагираха коректно и своевременно. Обичам такива жестове на взаимопомощ между човеците, те ме насърчават да повтарям „Помощ дебне отвсякъде“.
Финал с пет часа сън на нощ и още малко работа
Финалното боядисване беше съпроводено от недоспиване, защото отказвах да отложа деня за полагане на ламината.
Поставянето на ламината пък не се случи както си го представях. Вместо екип от двама, дойде само един майстор и се наложи да се включвам на места с асистенция.
Трябва да призная, макар да мърмореше този майстор „това е много кофти под, това са много крива стена, панелките са ужасът на всеки в бранша“, той се стараеше и вложи всичките си сили. Резултатът не беше безупречен, но аз съм доволна, защото при тези условия нямаше как по-добре.
На последната права се напънах още малко – търкане, миене, поръчка на пердета, мерене на корнизи, разчистване, подреждане…
Признание
Сега като разказвам за процеса на лекуване на стаята си давам сметка, че цялото звучи като нищо работа. Този текст се чете за под пет минути, не е прашен, тежък, несигурен. Реалността е друга, но не може да се предаде. Признавам, че разминаването между думите за нещо и самото нещо е неизбежно, затова го споменавам да не се подведе някой, че е лесно.
Цената на лечението беше три седмици безпорядък и значителна част от жизнената ми сила. Реализацията на този проект пък ме доведе там, където стигам всеки път, когато се материализират моите желания и намерения, а именно осъзнаването, че как се чувстваш в себе си не зависи от външни обстоятелства.
И все пак, стаята е хубава, остава да дойдат перденцата, да окачим и тях и да поседна за практика на благодарност за постигнатото. Защото иначе ще продължа да препускам към следващото нещо навън, а така, казват духовните учители, не стигаш до онова място в себе си, където вече имаш всичко.
