Браво на мен, но… невъзможният минимализъм

Изнизаха се неусетно три години. Преди толкова време започнах и приключих един много сериозен ремонт на стая (“Ремонт на стая, част 1“) и много сериозно разчистване. Ако беше филм историята щеше да приключи със онзи щастлив финал, в който се появи светлата стая. В живота обаче нищо не приключва.

В подредената светла стая започнаха да идват вещи от всякакви места. Някои ми бяха подарявани. Други временно (а временно всеки знае е много опасно положение) се пренесоха от йога залата у дома. Трети сами си купувахме, за да улесним един или друг аспект на ежедневието си.

От тогава останаха и няколко вещи, които уж щях използвам. Имах план за тях, но те просто събираха прах и се местеха от един ъгъл в друг.

Творчески хобита

Умножиха се вещите, които си набавих, за своите творчески хобита.
Затрупах се с моливи, тефтери, боички и т.н., но нито рисувам, нито пиша. Няколко от тях съм оставила под холната маса, за да ме провокират да започна да ги използвам. Всичко, което се случва за жалост, е че те ме гледат обвиненително от там, а аз оправдателно казвам, „нямам време сега“.

Тази година например рисувахме в училище с техниката мокро в мокро. Много се ентусиазирах и веднага си поръчах една хубава дебела акварелна четка. Тази четка така и още не се е натопила във вода.

По-миналата година, карах курс по английски. Силно мотивирана да работя самостоятелно си принтирах много учебни материали (има няма 600 страници). Купих си и една доста скъпа граматика, която уж щях да прочета от корица до корица. Уви отворих този учебник броени пъти.

Няма да преувелича ако кажа, от моя минимализъм няма и следа.
Малко съм разочарована от настоящото положение на пространството около мен.

Верни твърдения за минимализма

След три годишния опит се уверих се във верността на следните твърдения:

  • Всяка повърхност е магнит за безпорядък.
  • Всяко нещо, което си няма място, започва да привлича към себе си още бездомни вещи и броят им нараства лавинообразно.
  • Дай време на едно хоби, практикувай го с минимума за него пособия. Едва когато се увериш, че интересът е траен продължи да обогатяваш своята кутия с пособия. В противен случай си купуваш безпорядък и чувство за вина.
  • Една вещ/ дреха влиза в дома, една напуска – това е задължителна математика, иначе шкафовете се препълват.
  • Разчистването помага, но само по себе си то не може да реши трайно проблема с претрупването с вещи.

Всъщност минимализъм може да се практикува, само когато си готов да намериш в себе си пълнотата.
Докато вещите са нашето средство за преживяване на доволство те ще се множат, защото кой не иска да е все по-доволен и по доволен.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.