Една година сбъдване – част първа

Животът ни поставя на кръстопътища.
Моят кръстопът миналата година беше кариерен.
На 43 години се оказа, че трябва да си намеря ново професионално поприще.

Мъдреците ни учат, че не съществува нищо външно, което да дава чувството на радост и пълнота. Подозирам, че те знаят за какво говорят, но понеже моето собствено преживяване не утвърждаваше неопровержимо този висш принцип на вътрешна пълнота, исках се подсигуря.
По-добре да си избера нова кариера, която да ми е относително близка на темперамента и интересите.

Какво бих мога да правя?

Започнах да мисля какво бих могла да правя, при условия че откакто съм завършила университета само преподавам йога.
Йога преподаването беше най-дългата ми кариера. Освен него нямах никакви специфични умения и таланти.
Хареса ми идеята да уча Арт терапия. Тази дейност обаче щеше да ме постави в същата позиция на несигурност като йога преподаването.

Представих си също какво би било да бъда HR. Тази професия обаче, включва и дейности, които изобщо не ми се нравят.

Знаех, че умея да преподавам, но нямах квалификация да обучавам в нещо различно от йога.

Назад във времето съм водила английски в детска градина за една година. После няколко поредни години бях поела езиковата подготовка по английски на моя племенник. Преподаването на език също беше дейност, която ми доставя удоволствие.

Хвърлих карти таро, за да улесня решението си за посока и в тях прочетох, това което вероятно така или иначе вече бях избрала. „Ще уча за учителка по английски”, казах си на себе си и на близките и поех на път.

Първата стъпка беше да запиша курс за повишаване на моята степен на владеене на езика. Предприех действия, но те се спъваха в не добрата административна организация на езиковото училище, в което исках да уча.

Колонки за преодоляване на умствените изкривявания

В онзи момент работех над себе си усилено и с вдъхновение чрез техники от когнитивната психология, които представя на Дейвид Бърнс. Пишех колонки, за да преодолявам кривогледството на своя тревожен ум.
“Ето, това е знак, щом не ми се обадиха обратно” чувах ума да ми мърмори.
„Ако беше твоя път, трябваше да е лесно цялото записване” и плачех, че не знам накъде да поема.
Колонките ме изваждаха от примката на тези криви мисли. Издигаха ме над ограничаващите вярвания и ми даваха сила да покажа пред вселената, колко силно искам да бъда учител.
През цялата изминала година писах много, много колонки, защото умът ми често ми казваше: “Откажи се, по-безопасно е! Откажи се, така няма да страдаш, ако се провалиш, откажи се…”

Пак съм ученичка

Успях да се запиша на курс по английски. Ученето започна. Нови хора, нова аз, нов проект, цветя и рози… но всяко чудо за три дни.
Редуваха се периоди на подем с периоди на отчаяние: “Никога няма да се справя, лъжа себе си, лъжа и хората които вярват в мен…”
Към колонките добавих и още две техники. Първо “Mind movies”, видео, в което сглобяваш образи на своя мечта, слагаш му музика и в началото и в края на видеото калейдоскопни движещи се изображения. Гледах го сутрин и вечер, когато умът е по-близо до алфа вълните. Второ, около нова година започнах да слушам медитации водени от Джо Диспенса.

Колкото повече учех английски, толкова повече разбирах колко много не знам и имам да науча за кратко време. Стрес, отчаяние, сълзи, колонки, медитация, надежда, стрес, отчаяние, колонки, медитация, надежда… така се нижеха дните, но не спирах визуализациите въпреки всичко.

През март се сдобих с още две медитации на д-р Джо и засилих още повече своите периоди на практика. Понеже познавах ограничените си възможности си за академичен напредък, разчитах на помощ от висшите сили в това дръзко за мен начинание. За да се свържа с тези сили, медитирах и визуализирах с голямо постоянство.
Пътят ми в сбъдването не беше гладък, защото сама си поставях граници. Ограничаващите вярвания, с които се засипвах бяха най-голямото ми предизвикателство. Въпреки тях и заради тях упорствах. В YouTube канала на Джо Диспенса гледах много споделени преживявания (testimonials) на хора постигнали големи чудеса в живота се чрез вътрешна промяна.

През април, подадох документи за учителски курс по английски. Отношението ми беше следното, ако не ме приемат сега (умът ми беше убеден, че това е по-вероятния сценарий), поне ще знам какво е и ще опитам отново догодина.

Част втора – Мечта сбъдвана една година