Козани е университетско градче в Северна Гърция. В него щяхме да спрем и да разгледаме пътьом. Крайната ни цел беше далечното селце Канали, чиито брегове се къпят в лазурно сините води на Йонийско море. Този магически цвят на водата виждам понякога и днес, в сънищата си.
Избрахме си малките пътища
Козани се намира на 120 км в югозападна посока от Солун.
Въпреки, че споменавам Солун, ние всъщност не минахме от там.
Избрахме да пътуваме отново покрай Керкини, Келикис, Верия и т.н. Тази пролет бяхме там и разказах за тези места.
Езерото Керкини, посещение на друго измерение
Малките пътища са много по-живописни от магистралата към Солун. Предизвикателството им е, че трябва да следиш много зорко навигацията, защото често свиват ту в една, ту в друга посока. Така обаче имаш усещането, че си пътешественик, а не турист. От Кулата до Козани стигнахме за около пет часа.
До Козани валя проливен дъжд през цялото време.
Прогнозата, знаехме вещаеше сериозни дъждове, затова си носехме и чадъри, но все пак се надявахме на чудо. Надеждите ни не се оправдаха.
Дъждобранни тарлъци (нямат директна връзка с Козани)
Освен чадър си бях приготвила и едни дъждобранни силиконови търлъци за обувки. Тъкмо си ги бях купила. Търлъците отчасти запазиха обувките ми сухи, поне едната, друга се намокри отдолу, защото единият търлък се скъса на подметката. Материалът, от който са направени е първо, много тънък и второ, хлъзга се изключително неприятно при по-гладки повърхности.
Споменавам този дъждобранен аксесоар, защото е много популярен в Тему и може да сте се чудили дали върши работа. Някой писа във форум, че и в Джъмбо имало такива. Моят опит не ме убеди, че дъждобранните търлъци в този им вид си заслужават. Ще си търся гумени ботуши.
Безплатен паркинг
Паркирахме на безплатен обществен паркинг в Козани. Паркингът е до Градската градина на Козани. Като видяхме, че няма да спре да вали, извадихме чадърите и тръгнахме на дъждовна разходка. Няма да лъжа, не е романтично да шляпаш в локвите и небето да ти излизва кофи с вода във врата (върху чадъра). Освен това със силиконовите ми търлъци, все едно ходех по пързалка. И да исках не може да забързам ход.
Тези климатични условия ми напомниха обаче за пътешествието ни до Истанбул. Незабравимо пътешествие. Там също в някои от дните ни поваля.
Истанбул през месец май, част 1
Хубаво кафе
В центъра на Козани има доста прилични заведения. В няколко от тях предлагаха наистина качествено кафе. Бяха местенца да кажем тип „Дъбов“. Въпреки, че валеше, а може би защото валеше дъжд някои от кафенетата се радваха на доста клиенти. Не беше изненада, да видим много млади лица и по улиците, и заведенията, нали градът е университетски.
В Козани се намира Университета на Западна Македония. Там се обучават около 15 хиляди студенти, идващи от различни краища на Гърция.
Освен доста млади хора, забелязахме и необичайно военно присъствие. После прочетохме че в Козани е базата на Първи военен корпус на гръцката армия.
Едно от най-популярните събития в Козани е фестивал в края на зимата. Фестивалът трае единайсе дни. По време на фестивала се палят огньове в различни части на града, всяка вечер в различен квартал и хората танцуват около огньовете.
Видяхме малко от градчето. Дъждът саботира нашия план, но със сигурност мога да кажа, че мястото е живо, модерно и с приятна атмосфера.
