Като почти всяко нещо и в къмпинг Аспровалта имаше и предимства, и недостатъци.
Ще изброя и двете, но като обобщение, казвам следното: към днешна дата не бих поела отговорността да кажа на някой „иди там“.
С кое да започна?
Предимствата
Най-големият къмпинг на Балканите
Къмпинг Аспровалта е разположен на много голяма площ. Това е, прочетох в интернет, най-големият къмпинг на Балканите. Този размер, обаче го прави по-труден за поддържане. Като по-голям дом, повече енергия иска. В случая – повече служители, ама това може и да не е на сметка за собственика, та такива липсваха.
Много зеленина
Зеленината в къмпинга е внушителна, разкошна. Сянката на много от местата е чудесна. Имаш чувството, че наистина си прегърнат от природата.
Красив замисъл
Честно, къмпинг Аспровалта е замислен страхотно. Много ми се иска да можех да го видя както е бил някога. Местата (парцелчетата) са отделени едно от друго със зеленина и са доста широки. Из целия къмпинг предвидливо са разпръснати множество санитарни възли. Имало е игрище. Има поляна за събития. Някога е съществувал и магазин.
Сега на около да кажем 3-5 км от къмпинга има Masoutis, Discount market и Lidl. Ние си пазарувахме от тях.
Други предимства
- На втория ден от нашето пристигане забелязахме, че минава камионче, което събира чувалите с отпадък от малките кофи в къмпинга.
- Къмпингът е близо до самия Аспровалта. Харесваме този курорт. Имаме мили спомени от там.
- Бреговата ивица при къмпинга е пясъчно-камениста. Доста дълга и достатъчно широка.
- В околността има още чудесни плажове.
- Къмпингът е много близо до София. Знаете ли че това ни е едно от най-близките до столицата ни морета?
- Цените са прилични, но в отношение цена-качество, мисля че дори и те не са оправдани. Не ме разбирайте погрешно, не искам по-евтино, а малко по-прилично (за базисна чистота говоря) хахаха.
Недостатъци:
Санитарните възли в нашия къмпинг сектор
Санитарните възли особено тези вдясно от поляната бяха в потресаващо положение.
Повечето чешми в банята бяха счупени. Стените – супер мръсни. Сигурно не са виждали парцал от началото на сезона. Вратите бяха надраскани неприятно с графити. Грозни графити и стикери останали след проведения преди седмица фестивал, допълваха усещането за мизерия и неподдържаност. Повечето стойки за душове бяха счупени, нямаше къде закачиш слушалката.
Чистенето се случваше само веднъж на ден и то много повърхностно. После кошчетата преливаха, баните бяха кални и т.н.
Само влизане в химическа тоалетно ми е било по-неприятно.
В кухненската част
Кухненската част беше още по-голям потрес. В нашата бяха оцелели само две чешми, да кажем от десет. Подът, стените и повърхностите около чешмите – много мръсни, ама много.
Слухове от интернет
От коментари в интернет разбрах, че преди около година нещата не са били толкова зле. Новият собственик, обаче е решил да не влага много усилия по поддръжката.
Някои от баните наистина са били реиновирани (както ни казаха на рецепцията). Днес обаче бяха счупени и доведени до мизерен вид от да кажем хулигани борещи се за световен мир и липсата на ремонтни дейности от къмпинга. Естествено това ни го спестиха като информация на рецепцията, хахаха.
Мащабен фестивал и пораженията след него
Седмица преди да го посетим, къмпингът беше домакин на голям “алтернативен” фестивал. Тези фестивали не са безплатни, значи и къмпингът е припечелил нещо. Събрали се хора търсещи свобода, справедливост и вътрешен мир да слушат оглушително силна музика до малките часове и да живеят щастливо близо до природата. Не искам да слагам всички в един кюп. Сигурна съм, че е имало и много читави хора.
Но е имало и други, които изразили своите житейски убеждения по нелицеприятен начин, чрез драсканици, лепене на стикери и т.н. в общите части. На една от вратите (най-приличната) в нашите тоалетни имаше надпис: „Ние всички сме хора, нека живеем в мир“. Други надписи, в тоалетни, които после избягвах бяха на политически тематики. Да кажем естетиката на тези графити така ми открадна мира, че първата нощ сънувах кошмари. На казанчетата на почти всички тоалетни бяха налепени едни стикери на заведение за здравословно хранене. Добивате идея, за положението в общите части.
На тези фестивали се събира много народ, някой каза, че имало 6000 човека, може и да е преувеличено. При толкова народ, много счупени неща остават, нормално. Ами дано някой ги поправи поне за догодина. Ние нямахме късмет. Та така, заварихме грозна картинка.
Плаж игленик
Друго, хубавият плаж на къмпинга беше набоден като игленик с чадъри двайсет и четири часа. Даже не ми се прииска да ходя там за изгрева.
Но си имаме челници
Къмпингът не е добре осветен. Лампи имаше само по няколко основни алеи. Ама хайде това да е кусурът, нали си имаме челници.
Останки от бетон
В някои части на къмпинга има стари рушащи се бетонни постройки. Там не знам дали някога ще се стигне до реновация. Те обаче са потискаща гледка.
Изсъхнали клони
В къмпинга видях разкошни вековни дървета, но непочистени от изсъхнали клони. Мястото, на което ние опънахме палатката беше подпряно от едната страна от изключително красив великан, мисля чинар. Листата му приличаха на листа на чинар.
Дървото беше с много широк ствол, мога дори да спекулирам, че е столетник. Един от клоните, обаче беше изсъхнал и леко счупен. Съществуваше реален риск да падне на главите ни, затова изместихме палатката, колата и масичката, така че да сме по-отстрани. Тази част под клона беше неизползваема.
Тук не ми се остава
Първия ден като пристигнахме всичко ми се стори толкова гадно, че започнах да търся други места за отсядане в околността. Не намерих. Освен това на следващата сутрин измиха един от санитарните възли и реших, че ще преживея предизвикателството на къмпинг Аспровалта още три дни.
Човек знае две и двеста. Пък и аз съм оцеляла при отсядане в разни мизерни хостели в Индия. Оцелях и четирите нощувки в къмпинг Аспровалта, но в нито един момент не се наслаждавах наистина на престоя си в къмпинга. Усещах неприятна ,неприветлива енергия на неподдържано, изоставено място. Усещах разруха.
Всеки ден чаках с нетърпение да тръгнем с колата към някое плажче. А вечер не ми се прибираше.
Почивката, ни обаче беше готина, защото си правехме приятни разходки вечер из Аспровалта и Неа Врасна. Ходихме и до Ставрос за хубавото фредо. (За него споделих във фейсбук)
Три сутрини пихме кафе и закусвахме в приятно кафене в Аспровалта.
На идване и заминаване посрпяхме на плажа в Офринио. Харесвам това плажче.
Споделената информацията за къмпинг Аспровалта е актуална към септември 2024г. Ако нещо се поправи за догодина ще е супер. Мизерията не я снимах, не харесвам такива снимки, а и се надявам нещата в къмпинга да се подобрят. Този къмпинг има огромен потенциал да бъде отлично място за летуване.
Свързани статии:
Шарената черга на Аспровалта – колорит на мястото, нещата за които ще си разказваме
