Хижа Орфей е една от възможните спирки за отдих и нощувка по международния маршрут Е8. В границите на нашата страна участъкът на Е8 пресича част от Рила и Родопите. Решихме да се разходим по малка отсечка на този популярен, но не безупречно маркиран маршрут.
Не знам дали изобщо някога ще имам физическата сила и мотивация на духа да премина, което и да е от Е-тата, но ми е приятно да вървим по части от тях. Тази част, която преминахме от язовир Широка поляна до хижа Орфей е с дължина около 30км. На табела в началото беше посочено времетраене на маршрута в посока 5 часа и 20 минути.
Времето разбира се зависи от индивидуалното темпо на ходещия и колко пъти ще се изгуби пътеката. Почивките не са включени в това време.
На нас с почивките ни отне девет часа и половина в двете посоки.
В края на този еднодневен преход, обаче бях като разглобена. Уж, леки родопските маршрути, а ми взимат силата. Миналата година пак така стана от Меандрите на река Рибна до язовир Голям Беглик (От Меандрите на река Рибна към язовир Голям Беглик и обратно). Всеки път си казвам ще започна да тренирам фитнес, за да заздравя мускулите и все отлагам.
Чешми по маршрута
Колата оставихме малко след язовир Широка Поляна, при горско стопанство Широка поляна, в месността Дженевра. Там напълних две шишета по 750мл от чешма с хубава вода. После по маршрута до хижа Орфей също има няколко чешми. Някои бяха малко заблатясали, други с голям дебит и ледена вода. Пих от едни, от други не посмях.
Страшни змейове
От горското тръгва път, който е широк и приятен за ходене. По този горски път не може да се продължи с лек автомобил, защото е преграден с бариера. Нужно е специално разрешително. В началото пътят минава край микро язовира Дженевра.
Разрешително да се движат по горския път обаче имат дървосекачески транспортни средства. Тежкотоварни камиони с кранове, машини за рязане и там подобни. Видяхме два такива камиона, като страшни змейове. На доста места бяха натрупани купчини отсечени дървета.
Имаше и участъци, в които гората беше пометена от буря. Дърветата, изкоренени, счупени, лежащи мъртви на земята, тъжна гледка.
Всичко е ясно, почти

В началото на маршрута има достатъчно табели и всичко изглежда ясно.
После се стига до един разклон, при който можехме да изберем да продължим по широкия път напред или да пресечем реката като свием надясно. На този кръстопът се натъкнахме на повече табели, отколкото могат да те ориентират.
Избрахме напред.
През цялото време Влади следеше и карти на телефона. Пътят направо, който избрахме се събра с маршрутът идващ от Лесичево. (За Лесичево вижте статията – От хижа Лесичево по маршрут към хижа Орфей – Западни Родопи – ден 2).
Маркировката от червена (каквато е за Е8) стана синя. Синята маркира пътя от Лесичево до хижа Орфей. До тук тя все още беше прилична.
Този път също пресече реката и започна на спирали да се катери нагоре. За кратко натрупахме значителна денивелация.
Разни посоки, накъде да поемеш?
По някое време следата взе да изчезва. Започнаха да се появяват други табели, всичките сочещи към хижа Орфей. Твърде голямо разнообразие на възможности да се стигне до хижата и тези възможности сочеха в различни посоки, объркващо е. Когато пътеката се губеше продължавахме през гората следвайки картите на телефона.
Няма да излъжа, ако кажа, че само с табелите трудно ще се намери хижата. Ние разчитаме и на навигация и виртуалните карти на телефона.
Ха насам, ха натам, ту с пътека, ту без пътека.
Забелязах, че вече не се страхувам както преди, когато изгубим пътеката. Не се и ядосвам. Приемам го като част от приключението. Сигурно, защото Влади досега всеки път намира следата, винаги ни завежда до дестинацията, към която сме поели.
Хижа Орфей

Стигнахме хижа Орфей. В момента неин хижар е млад човек, който с мерак подобрява нещата. Побъбрихме си малко с него. Оказа се, че и той се казва Влади. Сподели ни, че има сантиментални причини да иска да продължи живота на хижата.
През хижа Орфей се отбиват преминаващи пеша или с велосипеди туристически групи поели по целия Е8. Понякога и такива като нас се отбиват. До хижата се стига и с автомобил от село Борино.
Гости идват и за да отпразнуват свои празници, рождени дни, Нова година и т.н.
В стаите не влизахме, но Влади, хижарят, разказа как е обновил двете здания. Похвали ни и качеството на храната, която приготвят. Използвали само домашни чисти продукти. Ние обаче обядвахме малко преди да стигнем и нямахме място, за да опитаме кухнята на хижа Орфей. Аз само един айрян изпих, с овче мляко от близка домашна ферма. Вкусен беше.
Трудност и продължителност на маршрута

Едната трудност в този маршрут е, че се ходи дълго преди да започне катеренето. Умората може да ти създаде усещане, че катеренето няма край.
Друга е, че маркировката понякога е объркваща, липсва или води по пътеки, които изчезват в нищото и трябва да вървиш директно през шубрака или през високи треви.
Все пак препоръчвам маршрута. Спокоен е живописен и див. Няма много туристи. Даже ние май видяхме само един моторист. На няколко места си брах ягодки. Имаше много цветя и пеперуди на откритите поляни близо до хижата. Рекичката, покрай която върви до някъде пътя също пееше звънливо и приятно.
Снимки от деня може да разгледате в галерията тук.