Природата е магически терапевт

Казвам на хората, вървете на гора, много е терапевтично. Природата е магически лечител.
Не ми е работа да го правя, но се изкушавам от време на време. Пък и после всеки сам си решава, никого не задължавам да ми обръща внимание.
Отидохме днес и ние в гората. Отдавна не съм била. Знаех че имам нужда, но не знаех колко много.

Майско море близо до Олимп

Бяхме отседнали за ранна морска почивка в курортчето Олимпиаки Акти. Избрахме си го именно заради близостта му до планината Олимп.
Рано сутринта поехме към подножието на Олимп. Влади беше набелязал маршрут. Представяхме си лека разнообразяваща разходка. Получи ни се съвсем планински преход с всички ползи от него.
Пътеката започна обещаващо. Началото ѝ е при храма Agia Kori. Маршрутът го има в картата за телефон Mapy.cz, но и наяве е добре маркиран.
На 100 метра от паркинга има чудно водопадче, после мост, после скали и пресичания на реката и после гора. И гора, и гора, и гора…
Ако вече си помислихте ей супер, почакайте да чуете това.

Какво носим със себе си

Не е достатъчно да бъдем някъде, важно е и какво носим със себе си (в себе си).
От друга страна каквото и да носим, природата има свръх силата да трансформира вътрешните ни състояния, ако ѝ дадем мъничко време.

Пък аз на днешната разходка, която се получи преход се оказа, че си нося доста натрупано напрежение. Усетих по пътеката как то взе да се излива в негативност. Познавам си я тази негативност и знам, че отминава от само себе си, когато природата ме терапевтира с магическите си сили. Доверявам се на природата и продължавам да вървя, въпреки мрънкането на ума.
Днес той мрънкаше така, “тази пътека е скучна само през гора,… е нали гора искаше, ето ти гора…, докъде изобщо ще стигне маршрутът?”
Следвахме маркировка до място наречено Клефтовриси. “А какво има там нямаме идея, може изобщо да не си заслужава… положителната денивелация е константна, уф… и глигани има, рили са. Скучно ми е. Ще снимам, за да не ми е скучно, обаче каквото и да снимам не ми се получава, да му се не види… ще дишам 1:2, ама не мога да дишам по този баир.”
“Млък!” Казвам на ума и започвам да слушам. Слушам кукумявката, чуруликане на други птички, шумоленето на пътеката, когато стъпвам… създава се мъничко пространство в главата, то е лекота.

Клефтовриси

След изкачване три часа и половина, заслизахме, 35 минути, стръмно слизане, което после ще катерим. Ама хайде поне да видим до къде ще стигне маршрутът.
Стигна до едно закътано местенце, при почти отвесна скала и дървено корито за вода идваща от друга скала. Тук намерихме пейка, малка табелка с надпис “Клефтовриси” и маркировка за изкачване директно нагоре по почти отвесната скала. Нямам идея как се качва такава скала.
Тихо място е, когато умът започне да утихва, ако умът мрънка описанието ще е „е затова ли бихме целия път, нищо впечатляващо в тази работа, изобщо не си заслужава да го препоръчвам.“
Но го препоръчвам, защото за да се стигне се ходи из гора, а гората е магически лечител!
Седнахме там на пейката и обядвахме. Много ми се сториха вкусни сандвичите, бяхме огладнели.

Промяната след сесия в гората

С нови сили подехме нагоре по пътеката, която ни спусна. Над нас летяха хладни облаци, щеше ли да ни завали?
“Е и да ни завали, няма да ни разкисне,” просто ни чакаше дълго и стръмно спускане след качването до разклона.
Вървяхме надолу, а умът от време на време подхвърляше, “брей, че тази гора е симпатична…, я какви интересни дървета… хм, а тези цветенца не съм ги виждала преди… мислех си, че пътеката ще е по-трудно на слизане… О, каква тишина и спокойствие цари наоколо… колко много пеперуди…”
Даа, природата си беше свършила работата с вътрешното ми напрежение.

До колата слязох физически поуморена, приложение на телефона сочеше изминати 23км и те все нагоре надолу (1330м положителна денивелация и също толкова отрицателна). Състоянието на духа ми, обаче беше на светлинни години от сутринта и то в положителна посока.
Благодаря ти мила природа за твоята велика терапия!

В крайна сметка всеки сам си решава какво да прави, но аз пак ще се изкуша да намигна:
„Вървете хора, вървете в гората!“