През втория ден на нашето пътешествие решихме да се разходим по бреговете на Северното Черноморие. Избрахме няколко местенца, които бяхме посещавали преди и други, които щяхме да видим за първи път.
Тузлата – първа спирка
Не далеч от Балчик се намират Балчишките солници или Балчишката тузлата. Място, където има лечебна кал.
Балчишка солница, до 29 юни 1942 г. Балчишка тузла, Балчишко блато, известно и като Тузлата или Кара гьол е крайморско езеро и калолечебен курорт със същото име, който използва калта от езерото.
bg.wikipedia.org
Не, че си бяхме взели бански и джапанки, нито имахме намерение да се терапевтираме с кал точно в този ден, но ни се искаше да ги видим калните басейни. До тях, обаче не намерихме свободния достъп. На където и да поемахме все се натъквахме на някакви огради и надписи, че влизането е забранено. Възможно е да има някоя потайна пътечка, но явните бяха през платения вход на Специализираната болница за рехабилитация “Тузлата” и разни хотелски комплекси. Ударихме на камък с Тузлата.
Нос Чиракман – много бетон се е излял
Продължихме по пътя, който беше в близост до брега на морето и на гугъл видяхме разклон към нос Чиракман. Нос Чиракман се счита за “един от символите на Каварна” (www.kavarna.bg/kavarna). Заспускахме се по единствения път, който намерихме. Спускахме, докато стигнахме ново ограждение, нещо като платен паркинг на някой от многото хотелски комплекси поникнали като гъби в подножието на носа. И тук ударихме на камък. Така и не успяхме да видим самия нос. Обърнахме и пак по същия крайбрежен път продължихме към Каварна.
Каварна
В Каварна се разхождахме на първото ни мартенско пътуване през 2017г. Този път спряхме само за кратко. Купихме вода и поехме към заветния Нос Калиакра.
Нос Калиакра – този път ни се разкри

Нос Калиакра сме посещавали само веднъж, пак при Мартенското пътешествие през 2017г. Тогава носът беше обвит в мъгла. Казахме си, че ще се върнем отново, за да видим какво се крие отвъд мъглата. Направихме го седем години по-късно.
Когато стигнахме паркинга, вече имаше няколко коли. Грееше разкошно слънчице, но и духаше силен вятър. Голяма красота се откри пред очите ни. Голямо ахкане падна. Не спирах да снимам. Трябва да направя експеримент да преживявам гледки без да ги консервирам в кадри. Това обаче друг път, този път щраках до безкрай. Просторът, който се ширеше пред нас избощо нямаше как да се побере на мъничката матрица на фотоапарата. Снимките са само малки парченца от видяното, но може да ги разгледате тук. А за самия нос писах повече в статия към мартенското ни пътешествие през 2017г.
Мартенско пътуване (част 11 – последна) – Мистичният нос Калиакра

Плаж Болата – черешката на тортата

Въпреки, че гледките от Нос Калиакра напълно оправдаха моите очаквания, тези от плаж Болата ги надминаха. Имайте предвид, че през март плажът не е плажен. Имаше и други посетители, но броени. Светлината, вълните, всичко беше като от някакъв сюрреалистичен свят. Магия! Все едно бяхме попаднали в друго измерение. Хич не исках да си тръгнем от там. Исках да снимам, да снимам и после да седя и да съзерцавам. За двете обаче няма време, когато имаш още спирки в списъка. Затова пак избрах да снимам и после тръгнахме към Камен бряг.

Камен бряг – облаци, вятър и тъга

Камен бряг беше ново място за нас. Когато пристигнахме там, облаците в небето вече се бяха скупчили и скрили слънцето. Духаше силен вятър. Цялата атмосфера беше сива и буреносна.
На самия бряг има няколко любопитни неща. Първо самите отвесни скали са внушителни. Стихията на морето ги е изрязала красиво. Второ, на самия нос имаше много паметни плочи. Повечете на млади мъже, които избрали да излязат от живота именно тук. Малко страховито. Трето – по навътре на платото край Камен бряг имаше паметник-скулптура на Джон Уолтън. Защо? Потърсихме информация и прочетохме:
“В продължение на много години бившият вокал на „Юрая Хийп“ изпълняваше песента July morning, с която на 1 юли на морския бряг ритуално се посреща изгревът. От 2006 до 2015 година Джон Лоутън споделя с хиляди хора незабравимото преживяване Джулай морнинг край с. Камен Бряг и пее култовата си песен по време на изгрева. След това, до 2019 година е в Тутракан на Джулая.”
pronewsdobrich.bg
Четвърто, но не по важност, а просто защото ние пропуснахме да го видим е Огънчето. Не мога да обясня защо не го отидохме до него. Вероятно, защото не знаехме какво имено е то, стана много студено, късно и просто трябваше да потеглим. Нищо, ако вие отивате натам и сте прочели тези редове посетете Огънчето. Какво всъщност е то, разбрах по-късно.
“Огънчето” е притегателно място край Камен Бряг. То гори вече десетки години като негов източник е метална тръба с газ, който поради малкия си дебит е оставен свободно да изтича. Огънчето гори постоянно и може да угасне само страшно силни дъждове и ветрове, но винаги се намира някой ентусиаст да го запали отново.
opoznai.bg
Дали гореше, когато ние бяхме на Камен бряг, не разбрахме. 🙂
Тюленово – ще снимам вълни


Времето вече съвсем се беше навъсило. На място като Тюленово обаче вълните само придават допълнителен разкош. Разкошът се разваля, когато много бързаш да направиш кадър, който нито светлината, нито обективът ти позволяват. Макар и мрачно не беше достатъчно тъмно, за да си размажа вълни. Това е жаргон, който обозначава снимане на движение с бавна скорост. Тогава водопадите, вълните изглеждат като паяжина. Интересен ефект. Светлината обаче трябва да е по-ограничено и движението на обекта по-видимо. Та от бързане да снимам пак не остана време да съзерцавам. Трябва да опитам някой път това съзерцаване.
Интересен факт е че при Тюленово има и красива крайбрежна екопътека – Екопътека Тюленово. Подробно описание на маршрута може да намерите тук – tripsjournal.com. Заслужава си да се разходиш по нея.
Фарът при Шабла

Километрите от Балчик до Шабленския фар са около 45км. Толкова щяха да са и в обратната посока. В началото на март дните все още са кратки. Вече бързахме. Спряхме на фара, погледнахме от брега и потеглихме. За фара и Тюленово съм писала преди – Мартенско пътуване (част 10) – Старият фар в Шабла и скалният бряг на Тюленово.
Шабленската тузла

Последната ни планирана спирка беше Шабленската тузла. Път до нея намерихме чрез гугъл. Ако той не лъже, бяхме стигнали до тузлата откъм брега. Достъп към нея има и откъм плажа. Шабленската тузла е недалеч от Шабленското езеро, но те са два различни водоема. Щракнах една снимка и поехме обратно към Балчик. Единствено спряхме в едно хранително минимаркетче в Шабла и от там все по-основния път. В Балчик отново стигнахме по тъмно. Градът щяхме да разгледаме на следващия ден.
Мартенско пътуване (част 9) – Крапец, Шабла и Шабленска тузла
През втория ден зърнахме само няколко местенца от Северното Черноморие, но както съм писала и преди Черно море ми е най-любимо през зимата.

Ден първи – Из родния край – поемаме на изток. Стражица, Попово, Исперих.