Тази година за нашето традиционно мартенско пътуване избрахме да поемем на изток. Щяхме да отседнем в Балчик и да посетим няколко места наоколо.
Ден първи – планирани спирки и спонтанни отбивки
Първи март, от София тръгнахме рано. Пътят до Черно море е дълъг и още по-дълъг, когато възнамеряваш да спираш тук и там.
Планирали бяхме да посетим Попово, не сме ходили преди, а ни беше по път.
В Демир баба теке също щяхме да се отбием. Любимо тихо място ни е. Посоката към него съвпадна с нашата, и нямаше как да го пропуснем.
Спонтанно решихме да спрем в Стражица, ново място за нас и Исперих, там се отбиваме за трети път.
Стражица
Минавахме през Стражица, защо да не поспрем за един пешеходен диагонал през централната част. Спряхме, разходихме се.
По пътя до Стражица, докато Влади шофираше, аз в ролята на гид, прочетох споделеното в Уикипедия.
Стражица е градче с население около 5000 души. Центърът е спретнат. Даже малко след площада по главната видяхме симпатична изложба с мартеници направени от детски градини в града и околните села.
В района имало, прочетохме, останки от праисторически селища, после от времето на траките, римско и ранно-византийско време.
В нашето съзнание Стражица, обаче винаги е била свързана с голямото земетресение през 1986г.
Помня ясно, че даваха по новините как хора останали без покрив над главата си щели да живеят във фургони. Странно, била съм малка, но това явно много ме е впечатлило.
Към деня на нашето посещение разрушени сгради нямаше, освен кривия часовник на един блок, където стоеше и паметната дата 7 декември 1986г, когато е се е случило земетресението.
Как ли са преживели хората, къде ли са сега, мислехме си, докато крачехме из малкото градче.
Атмосферата в Стражица ни хареса, но ние гледаме през очите на гости.
Попово
Попово е по-голям град. Разположен е от двете страни на река Поповски лом. Жителите на града са около 15 000хил.
Центърът ни се видя поддържан. Петък пък е пазарния ден. Ние случайно бяхме попаднали в Попово в петък и се разходихме из пазара. Пазарите са хубаво нещо, показват частички от ежедневния живот на местното население.
Какво видяхме в Попово
В Попово снимах малко шарено килимче от иглики пред един цветарски магазин. В сивия зимен ден, цветовете повдигат настроението. На площада в центъра ме впечатли алпинеума.
Изненадахме се да видим наливна крафт бира. Беше в магазин за здравословни продукти. 🙂
Забелязах и един от онези автомати за прясно мляко. Подобен видяхме за първи път в Търговище.
Кооперативният пазар в Попово в пазарния ден ни посрещна с пъстри сергии и жужащ наоколо народ.
Купих си златни ябълки от много симпатична жена.
Влади си взе баничка и кафе и потеглихме.
Демир баба теке
Трети път отиваме до текето. Вече ни е познато и любимо.
Тихо място за вглъбяване, но предполагам само когато няма туристи.
Наоколо срещнахме още 5-6 човека, при самото теке обаче бяхме сами.
Горе на поляната при чешмата, където може да се паркира и има маси и пейки за излети и куки по дърветата за курбан, забелязах промяна.
Откъм пътя до чешмата археологическите разкопки значително се бяха разраснали. Зачудих се дали поляната ще остане или след години цялото ще бъде превърнато в разкопки разкриващи отдавана отминала история.
Природата около текето беше започнала да се пробужда от зимния сън. Малък див синчец и цъфнал весел дрян ни стоплиха пролетно.
Още за текето съм разказвала преди, ако ви е интересно вижте статията:
Текето на Демир баба – място за поклонение и съзерцание – Мартенско пътуване 2021г – част 6
Исперих
После спряхме в Исперих. За там също съм разказвала преди (Пазарен ден в Исперих, Мартенско пътуване 2021г). Пак направихме опит да намерим симпатичното магазинче с турски стоки, но го нямаше.
Тук си бяха пазара, магазина с шарените булчински рокли, дюнерите…
На главната при площада също имаше 1во мартенска украса.
Дълги предълги малки пътища до Добрич
След Исперих потеглихме към Добрич. Щяхме да минем през множество селца – някои по-живи, други по-запустели. В Добрич влязохме по тъмно. Не ни беше проблем, защото така или иначе бяхме решили да посетим града в някой от следващите дни.
До Балчик стигнахме чак към 19:00ч, но така се пътешества, без бързане 😉
Следващия ден щяхме да определим къде да отидем според времето.
Албум със снимки от първия ден на нашето пътешествие, разгледайте тук.
