Кривата на мрънкането

„Почти сме на финала и е чудесно, и постигнахме толкова много неща в новата стая.“
„Беше приключение, но си заслужаваше, стаята е уютна и топла и се наслаждавам.“

Това може да е едната версия на света.

Другата е в рамките на мрънкането и оплакването. Колко още има, колко съм се уморила, как нещата са били предизвикателни, как вече времето не ми стига и дрън, дрън…

Не, не искам да спестявам тези неща и да живея в розов свят, но си давам сметка, че неусетно възприех ролята на мрънкач и жертва.
Напоследък, когато някой ме попита как върви ремонта, се чувам да обяснявам колко са криви стените, колко е крив пода, колко неща има още за довършване и т.н. Това е напълно едностранчиво и негативно отношение.

Съвсем пропускам да спомена факта, че все пак шпакловката е здрава. Жълтото с което боядисах едната стена е точно цветът, от който имах нужда. Ламинатът е с шарки, които наистина харесвам и Влади го подреди чудесно. Белите первази на ламината изглеждат супер.

Не харесвам мрънкането

Неосъзнато изричаме думите. Не си даваме сметка върху какво се фокусираме.
А никак не обичам мрънкането. Вътрешно негодувам срещу самоопределянето като жертва на съдбата, обстоятелствата и т.н. Сякаш не може нищо да се направи, освен да се оплакваш.
Натъквам се на такива мрънкащи хора, защото живеем в свят на огледала и аз самата нося в себе си склонността да се оплаквам, да се самосъжалявам и т.н. Не искам да бъда това!

Съдбата на всеки

Познавам много хора, такава ми е работата, и по стечение на обстоятелствата съм видяла, че животите на тези хора също са нашарени с всякакви предизвикателства.
Не житейските обстоятелствата определят преживяванията ни в живота, а нашето отношение към тях. Какво ще направиш, как ще реагираш в дадена ситуация, как ще интерпретираш случващото се.
Благодаря че поне за това си давам сметка. А за отношението, работя над себе си и се моля да имам вдъхновение Свише.
Подпомагащо е да намираш книги, които ще ти напомнят за красотата в живота. Важно е и да поставяш граници между себе си и токсичното мрънкане на другите, защото то е заразно. Ако се окажеш изложен на такова дълго време, се отравяш.
Да се пооплачеш, за да ти олекне и глупава самоизмама. Не ти става по-леко. Просто си натъртил негативната си гледна точка и си подтиснал някой друг. Ако той е твой близък си го накарал да страда заради теб.
Да страдаш тихо и изолирано също е самоизмама на егото. Егото обича да е важно, да е жертва. Да потърсиш силата на собствения си дух е решението, което осмисля срещата ни с всички предизвикателства!

Подобни статии:

Ще се отпусна когато…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.