Да разчистваш осъзнато е велик процес на самоопознаване. Да избираш кое ще задържиш и защо, е част от процеса. Това умение после може да пренесем от дома към живота си.
Все по-лесно става! Все по-бързо виждам.
Разпознавам кои дрехи са в гардероба ми, защото обичам да ги обличам и кои обличам (понякога), за да оправдая тяхното присъствие в гардероба си.
Днес напълних една торба с дрехи, които премятам от едно място в гардероба на друго и обличам много рядко. Не бих казала дори, че са някакви много скъпи или сантиментални дрехи, освен роклята, която си избрах, за подписването ни с Влади.
След поредното между-сезонно минимизиране, пак ми останаха достатъчно дрехи. Да не ме мислите, че ще ходя гола и боса, или зле облечена и понамирисваща ;-). От друга страна сега имам повече място за избраните облекла на рафта и на закачалките.
Защо избираме нещо да е част от живота ни?
Поглеждам философски и се питам, защо сме склонни да съхраняваме вещи, отношения, поведение, които не са ни присърце? Страх ли е, навик ли е, погрешно чувство за дълг и значимост ли е?
Ако си позволим да пуснем онова, което държим не от сърце, а по задължение, няма да обеднеем, напротив ще се отвори свободно пространство и лекота.
Още мисли по време на ремонта: