Втори ден от мартенското пътуване 2023г. Силистра беше първата ни дестинация за деня.
След много краткото ни спиране в града през 2017г., избрахме да се върнем отново в Силистра, за да разгледаме повече.
Понякога плановете се осъществяват, друг път не.
Тази година отново постигнахме само кратка обиколка на центъра.
Погледахме част от програмата по случай националния празник, Трети март и потеглихме към резерват Сребърна.
Ще си избера някое от тези села
Докато пътувахме от Русе към Силистра минахме през няколко малки, но на пръв поглед доста живи населени места. Впечатли ме стила на къщите в тях. Повечето домове бяха нисички и дълги. Харесвам такъв тип минималистични къщи близо до земята. Фасадите бяха спретнати, дворчетата поддържани. Пошегувах се с Влади, че ще си избера някое от тези села да се преместя, заради архитектурния стил на жилищата. 😉
При преглед на цифрите в wikipedia се оказа, че преобладаващото население в цялата община Главиница е турско. Наблюдение имаме и от други градове и села из България, че местата с повече мюсюлманско население са по-поддържани и живи.
Чествания за 3ти март в Силистра
Стигнахме в града, когато тръгна шествие от площад “Свобода” до няколко паметника, където се поднасяха цветя и венци от организации и граждани. Включихме се към шествието. Снимах някои образи, които ме усмихнаха. Символичното изразяване на почит ставаше под съпровода на духов оркестър. После народът се върна на централния площад.
На площада имаше сцена. Тук се представи фолклорна програма с песни и танци. Специален гост в края на програмата беше народният изпълнител Николай Славеев. Той е родом от Сърница, градче до язовир Доспат. Сърница ни допадна, от това което видяхме при посещението през 2021г.
Невеселост
Дали заради студеното време или по друга вътрешна моя причина, този път не успях да се свържа с мартенските чествания. Публиката също не откликна много ентусиазирано на призива на Николай Славеев, да се направи голямо българско хоро.
Хоро се нареди, но беше мъничко и някак тъжно, много от хората в него имаха сериозни изражения. Предполагам, че ги забелязвах, защото аз не се смеех. Нали казват, че човек вижда това, което е в него самия. Толтектите наричат този механизъм “Огледала”. Стана ми и малко мъчно за певеца. Сигурно не е много удовлетворяващо, когато публиката не откликва бурно на твоето творчество.
История на Силистра
Днес, докато си мислех какво да напиша за Силистра, реших да прочета за града. Интересно е че това населено място съществува още от 106 г. сл. хр., а през 169г. “императорът философ Марк Аврелий обявява Дуросторум за самоуправляващ се римски град – муниципиум.” (silistra.bg)
Доста бурна е била историята на Силистра. За града прочетох още:
“В резултат на недалновидната политика на монарха и българската дипломация след двете Балкански войни, през лятото на 1913 г. Силистра и Добруджа са окупирани от кралска Румъния. През Първата световна война Силистра е освободена от българската армия през 1916 г. След неуспеха във войната в резултат на позорния Ньойски мирен договор през 1919 г. Силистра и Добруджа отново са предадени към кралство Румъния. Градът става център на окръг Дуростор, но не променя чувствително облика си. Появяват се нови постройки в т.нар. „новорумънски стил”, които допринасят за европейския вид на Силистра.
silistra.bг
През септември 1940 г. населението на Силистра ликува – Добруджа отново е част от България.”
При тазгодишното (2023г) ни посещение, пак като през 2017г. не успяхме да разгледаме Силистра както ни се искаше. Надявам се да посетим града, може би когато се раззелени и да поправим този пропуск. 🙂
Галерия “Образи, които ме усмихнаха”
