Към момента на писането на тази статия, Пирин все още е една от по-големите планини, които съм посещавала много малко пъти.
От преживяното и видяното преди години си бях създала представа, че Пирин е трудна и малко по-корава планина. Това усещане остана вярно за по-високите части, но както осъзнах този път, Пирин може да предложи и много кратки и леки пътеки в по-ниското.
Такъв яваш-яваш маршрут избра Влади. Дойде ни добре след с шест часовия преход, който направихме предния ден в района на Белмекен. За този преход вижте статията – Велика красота – преход от язовир Белмекен.
Банички на закуска в Якоруда
Преди да стигнем Банско минахме през Якоруда.
В Якоруда сме се отбивали и преди. Атмосферата на мястото ни харесва. Градчето е живо, някак топло. Този път спряхме, за да си потърсим закуска. Намерихме разкошни банички. Казахме си, че като минаваме някога пак през района ще минем да повторим тези банички. Като традицията ни в Доспат.
От Банско продължихме нагоре към Пирин по един асфалтов път. Освен нас по него минаха още много автомобили. Шосето стига до Бъндеришки поляни, където има и паркинг и място за бивакуване на кемпери и палатки. Там се намира Байкушевата мура след нея хижа Бъндерица. Още малко нагоре по пътя стига до хижа Вихрен, от където тръгва директна пътека към върха.
По-по-най в Пирин
От табелите, които видяхме в района докато се разхождахме прочетох следните интересни факти:
- Пирин е най-старият Национален парк е България. Историята му започва от 08.11.1964г., когато е създаден Народен парк „Вихрен“
- Най-старият резерват в Пирин и един от най-старите в България, е резерват „Баюви дупки – Джинджирица“, обявен на 29.01.1034г.
- Най-новият резерват в Пирин е Юлен. Обявен през м. Август 1994г. За него прочете табелата на снимката отдолу. 😉
- В Пирин се намира Байкушевата мура. Счита се че тя е най-старото открито дърво в България и възрастта му е около 1300г.
- Всички пирински езера са разположени между пиринския връх първенец – Вихрен (2914м) и Кременски рид.
- Най-високото в Пирин и България езеро е Горно Полежанско езеро на 2719м н.в.
- Най-дълбокото пиринско езеро е Тевно Василашко езеро – 31 м.
- Най-голямо е Попово езеро, дълго 480м и широко 336м В него даже има малък остров 30 на 3 м.
Началото екопътека „Демянишка река разказва…“ е по-надолу. Вижте подробно описание на маршрута тук. Ние обаче я хванахме малко по-нагоре. Паркирахме на отбивка на основния асфалтиран път. Няма нищо отличително, с което да идентифицирам мястото, затова само снимка на картата.
От шосето се свива в гората по тясна пътечка. Има леко спускане по нея. Тя отвежда на широк горски път. Широкият горски път е екопътеката „Демянишка река разказва…“ Екопътеката е лека за ходене и много живописна като гледки. Води през красива гора срещу течението на Демянишка река.
Неусетно стигаш до малкото възвишение, на което е кацнала хижа Демяница. Това е единственият баир (и той е съвсем незначителен), който покатерваш.
Хижа Демяница
Хижата работеше. Предлагаше топла храна и възможности за настаняване.
Хижата си има официален сайт – demyanitsa.hiji.eu.
От хижа Демяница тръгват маршрути в различни посоки. Може да погледнете идеите за тях тук
Ние си оставихме за следващ път тези преходи. Ще е много интересно да обиколим района.
На хижата обядвахме вкусно – боб, леща и ядки.
Като се наседяхме и отпочинахме (не че много се бяхме изморили, но така се казва) поехме обратно по същия път до отбивката където бяхме спрели колата.
Следващия ден ни чакаше един от по високите и поне за мен предизвикателни маршрути на Пирин – От хижа Вихрен до Момин връх
Още снимки от приятната разходка по екопътека “Демянишка река разказва” вижте в Албума “Пирин ден 1”
