Христовски водопад, прохлада в Еленския Балкан

След приятното раздвижване по екопътека Чуруковец – Камъка – хижа Божур и бърз диагонал из центъра на Горна Оряховица се насочихме към Христовски водопад.
Водопадът е на около 4км от град Елена. Прочетохме в описания в интернет, че на поляни край водопада било удобно да се лагерува. Представихме си, че ще е много готино, хем да видим водната феерия, хем да нощуваме наблизо.
Когато стигнахме на място установихме, че ситуацията не е точно такава и сменихме плана за нощувката, но самият Христовски водопад много ни хареса.

Празник на град Елена

След Горна Оряховица се отбихме в град Елена. По случайно съвпадение се оказа, че точно този ден (21 май, почитат се Св Константин и Елена) е празникът на града.
Из улиците в центъра имаше оживление, на площада сцена, разни сергии с захарен памук, шарени играчки и т.н. Беше замислена богата програма през целия ден, прочетохме на разлепените наоколо плакати. Ние обаче нямаше как да ѝ отделим много време, защото имахме още спирки за деня, а вече беше преминало 17ч.
Повъртяхме се кратко наоколо, Влади си взе сладолед. Аз ядох една сурово барче. За следобедната ни закуска си харесахме една много цветна позитивна пейка. 😉

После се върнахме в колата и поехме към село Руховци.

Варианти за стигане до Христовски водопада

Възможностите се две.

Кратката и лесна пътека е от село Руховци

Едната възможност е по-кратка и лесна. След село Руховица на основния път има отбивка за автомобили и табела сочеща отклонението към водопада. На табелата пише “400м Водопада”. Понеже ходенето ни се видя малко повече от 400м, Влади свери разстоянието по windymaps. Картата посочва дължина на маршрута 800м. Защо и откъде идва тази разлика не ни става ясно.

В сайтът на водопадите в България се казва, че 400м е надморската височина, на която се намира водопадът. Дали пък табелата не иска това да каже на посетителя?
Във „Фото пътеводител на Българските водопади“, изготвен от Иво Николов, пише, че „разстоянието до водопада е не повече от 800м, или 15-20 минути ходене пеша“. Толкова горе-долу време е.
Водопадът се образува по поречието на река Мийковска. Водата пада от 9м.
До самия водопад се стига лесно. Пътеките, които се спускат до долната част на водопада, откъдето може да се види от долу неговата водна драперия обаче са стръмни и малко хлъзгави.
Слизат хората, нали сме любопитковци, но трябва да се внимава.

Екопътека от град Елена

За другия маршрут само прочетохме. Той излиза отгоре над отвесните скали над водопада.
Единият вариант е да се тръгне пеш от град Елена. В картата на bgmountains маршрутът е маркиран в жълто. Другият вариант е начало от село Христовци.

На тази отвесна скала над водопада, видяхме че има и метални въжета. Вероятно това е по-адреналинна пътека. Горе премина един мъж, после слезе до самия водопад. Сигурно от горе до вирчето долу е сериозна стръмнина.

Ние ходихме по лесната

Лесната и лека пътека избрахме ние. Денят вече привършваше, а знаехме че ако не намерим или не харесаме подходящите за лагеруване поляни, за които се споменаваше в интернет, трябваше да продължим още по-натам до село Мийковци.

Паркирахме на отбивката-паркинг село Руховци. Ходенето пеш от там до водопада е по широк горски път. Хем е приятно по него, че се движи сред дървета, хем не, защото на места имаше коловози и големи локви. Трябваше малко да прескачаме или преджапваме калта.

Впечатления от Христовски водопад

Водопадът е наистина много симпатичен. В късния следобед нямаше много народ, но пак идваха посетители. Отдавам го от една страна на празника на град Елена, който вероятно беше привлякъл много туристи. От друга страна този водопад е доста популярна дестинация. Надали има хора, които да са отсядали в Елена и да не са се отбивали до водната забележителност.
Има защо човек да се отбие, красиво е, живописно, тихо е.

Ние поседяхме 15на минути. Поразхладихме краката в хладната речна вода. Аз вечерях двете останали нахутени кюфтенца фалафел (купих си ги в Горна Оряховица). Опитах и да снимам, но откровено се признавам успехът ми беше малък, защото не можах баш да закрепя фотоапарата на раницата. А светлината беше толкова хубава. Яд ме е, че не си бях взела статива, пак го забравих.

Галерия

Река Мийковска тече зад мен. Хич и не се впечатлява от нас туристите, които любопитни тъпчем наоколо. Това е скалата от която скача и оформя красивата си водопадна драперия (Христовски водопад). На заден план се вижда част от отвесната стена, до чиито връх стига другата пътека, по която ние не минахме.
За да се стигне до вирчето на водопада пък се слиза по едни малко стръмни и хлъзгави пътеки. Но ние туристите и там слизаме, да се порадваме на водопада.
Христовски водопад
Христовски водопад
Христовски водопад


За по-хубави снимки, проверете в гугъл, за по-хубаво преживяване, направо се закарайте там и си отделете време да поседите и да се насладите на мястото.

След Христовски водопад поехме към село Мийковци и бреговете на река Борущица. Бяхме прочели, че там има подходящи места за палатки.

Други статии от същото пътешествие:

Горна Оряховица, екопътека Чуруковец – Камъка – хижа Божур

Към връх Чумерна от село Мийковци

Екопътека Марков камък – махала Усоите, Еленски Балкан

Всяко зло за добро, така попаднахме на язовир Жребчево

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.