Връх Радомир, еднодневен преход в Беласица

Връх Радомир беше втората ни цел за деня. Той е първенеца на планината Беласица. Висок е 2029м. Старото му име било Калабак.

Как стигнахме ние. От връх Конгур до връх Радомир

От хижа Беласица до връх Конгур се качихме за 3 часа и 30 мин. При връх Конгур табела сочеше време за стигане до връх Радомир 1 час и 30 мин. Можехме да изберем да минем по билната пътека, от единия до другия връх, или по подсичащата пътека.

Билният път се води и зимен, и се препоръчва ако има паднали снегове. В нашия случай, средата на септември, времето беше сухо, слънчево и малко ветровито. Решихме да продължим към връх Радомир по билната пътека, и да се върнем по равната подбилна.

Трудност и продължителност на маршрута

Трудността на даден маршрут е субективно понятие. Много се чудех как да опиша билната пътека. През деня на нашия преход Влади беше в някаква суперменска форма и буквално летеше нагоре-надолу по възвишенията към връх Радомир. Аз обаче пълзях като охлюв, за кой ли път. 😄

По билото през цялото време имахме разкошни гледки към две държави нашата и Гърция. Насреща пък красиво се очертаваха предстоящите височини за покатерване. Снимах, спирах да си взема дъха и продължавах да драпам напред. Вътрешно негодувах като ни връхлиташе силен вятър от север и благодарях като се спускахме леко на юг на завет и слънцето започваше да топли. Аз се поизмъчих по билното ходене, ха нагоре, ха надолу и все така си върви пътеката.

Стигнахме до 26 гранична пирамида и там вече съвсем сдадох багажа и решихме да се спуснем до леката и равна подсичаща пътека, която си е всъщност път за високопроходим транспорт. Някога по тези пътища са се движили граничари охраняващи българските територии. По подсичащата пътека ни остана малко и скоро се закатерихме нагоре вече към връх Радомир.

Моето темпо по билната пътека беше бавно, затова вместо за 1 час 30 мин, до връх Радомир стигнахме за 2 часа и 6 минути.

От самия връх пак имаше чудни гледки, вече към три държави – България, Гърция и Македония. Освен гръцкото езеро Керкини, сега виждахме и езерото Дойран в далечината.

На връх Радомир също има гранична пирамида, номер 24. Свихме се на завет до нея и обядвахме чудно вкусно.

Беше много приятно да си седим там на връх Радомир, но трябваше тръгваме, защото слизането обратно до хижа Беласица очаквахме да ни отнеме минимум 4 часа.

Надолу е бързо

Слизането бяхме решили да направим по подсичащата пътека, широкия път. По него не се вървеше, а се летеше, толкова беше леко. Гледките и оттук галеха окото. Определено си заслужава, ако сезонът и физическите сили позволяват, да се направи кръгов маршрут, по билната пътека в едната посока и по подсичащата в другата. Пейзажът е по-различен, но еднакво красив. Освен това слънцето беше започнала да се снишава и очертаваше още по-отчетливо гънките на съседните хълмове.

От връх Радомир до хижа Беласица се спуснахме за 3 часа и 50 минути.

Целодневния ни преход из пътеките на красивата планина Беласица продължи от 8:20ч, до 18:40ч.

Останахме много доволни от маршрута, гледките, усещането в планината. Препоръчваме!

А ние пак ще се върнем, защото има още пътеки из Природен парк Беласица и върхове, и водопади, и тематични екопътеки.

Прибрахме се в къмпинга приятно уморени физически, но душевно презаредени от изминалия ден.

Ако сте пропуснали първата част от разказа, как стигнахме до връх Конгур, може да го прочетете тук – “Връх Конгур и връх Радомир еднодневен преход в природен парк Беласица – част 1”.