Екопътека “12та застава”, разходка из красива родопска гора

Утрото край Голям Беглик

Сутринта се събудихме в малката ни палатка. Пренощувахме на язовир Голям Беглик.
Бяхме избрали да преспим тук, за да скъсим разстоянието до нашата основна цел за втория ден – Екопътеката “12та застава”, която се намира след село Барутин.
Закусихме, поизбърсахме палатката от конденза, колкото можахме.
Направихме си сутрешна разходка край язовира. Грееше меко септемврийско слънце истинска наслада за очите, тялото и душата. Беше мирно и тихо. Заради тези моменти се връщаме пак и пак, въпреки различните предизвикателства.

Панорамна отбивка

По пътя към град Доспат спряхме на една отбивка с разкошна панорама към язовир Доспат и града. Щракнах две снимки и продължихме. Спирка направихме и в града. Взехме си по една баничка да имаме за обяд. Изпихме по чаша топло кафе/ чай, който каквото обича и поехме към село Барутин.

Вляво в мъглата се вижда град Доспат.

Село Барутин

При предишното ни посещение на района, село Барутин го гледахме от връх Чуката. Тогава Влади спомена за бъдеща разходка по екопътеката “12та застава”, която е натам.

“Селището Барутин е с многовековна история. Създадено е в дълбока древност, първите сведения за него датират след извършените археологически разкопки на територията му от Археологичаския музей – гр. Смолян с ръководител доц. Дамянов. Самото название на селото – Барутин, “Бартина” произхожда от славянската дума – “бара”, която означава много-влажно място /канал пълен с вода с различни дълбочини където се образува водовъртеж/  В селището има много глина от която е направена стената на язовир Доспат, от самата дума глина / тина / се образува името Бартина по късно прейменувано на Барутин.”

dospat.bg

Цифри и наблюдения

По данни в същата статия селото има 1723 жители. По информация на директорката на детската градина в село Барутин, в учебното заведение са записани 50 деца. Нашето наблюдение като минахме през селото, беше че то е доста живо. Видяхме много млади хора, спретнатни къщи и щъкащи по улиците хора.
Селото си има и фейсбук страница: www.facebook.com/barrutin.

В околността природата е изключително красива. Има няколко екопътеки, върхове за покатерване, скали, водапади и други забележителности.

При това наше пътешествие си бяхме избрали екопътеката ”12та застава”, която стига до бивша застава, трансформирана в симпатична къща за гости. Собствениците са я нарекли къща за приятели “12та застава”. Действително тяхното отношение е повече приятелско отколкото на хора от туристическия бизнес.

Къща за приятели “12та застава”

Случайно имахме късмет да ги засечем горе. Не стоят винаги там.
Избрали са да търсят спокойствие високо в планината и затова са взели и преобразили старата гранична застава в приятно място за отдих сред дълбоката тишина на Родопите.

Мъжът ни разказа, че близо до къщата за приятели често идват обитатели на гората – мечки, сърни, глигани. Има поставена хранилка недалеч, тя ги привлича. Това позволява на гостите на заставата да наблюдават и снимат дивите животни от безопасно разстояние.

Домакините ни почерпиха с чашка кафе, чай, сурови ядки и шоколадови бонбони. Поговорихме за мястото, за типа посетители (по-често хора, които търсят тихото), за политиката, за ситуацията в страната, за красотите на родния край, за близки до бившата застава природни и арехологични забележителности и т.н.

Къща за приятели “12 застава”
В двора са запазили живи паметници на недалечната история.
Бодливата тел също е късче от миналото на бившата застава.
Почерпката.

Екопътека “12та застава”

Как се стига

След село Барутин се продължава по основния в посока към селата Бръщен и Црънча. Отбивката за екопътеката е при мостче над неголяма рекичка далеч преди да се стигнат двете села. Вдясно от пътя е поставена табела посочваща началото на екопътеката. Самата екопътека е от ляво. 🙂 Колата спряхме на отбивка до табелата.

Вляво от шосето се вижда широк земен път, който води нагоре към къщата за гости “12 застава”. Ако сте с висок автомобил може да продължите по този път чак до заставата, но така ще пропуснете да се насладите на природата.
Като тръгнете по пътя пеша, на не повече от 100м, има хубава чешма и навес с масичка и пейки. Целият кът за отдих е изграден като дарение от семейство.

Паркирахме при табелата.
Хубавите Родопски традиции
При чешмата, в началото на екопътеката “12та застава”.

Други пъти пак съм споменавала, но винаги много се впечатляваме на тази хубава традиция – хора да правят чешми или малки местенца за отдих за общо ползване. Изграждането им обикновено е изразяване на почит към близък роднина или жест на благодарност.
Като пътуваш из Родопите все се натъкваш на такива кътчета. А местните хора ги пазят, не ги рушат, не ги рисуват с графити, ех…други са им ценностите.

Споменавам чешмата в началото на екопътеката, защото на връщане се подслонихме под навеса, обядвахме и почакахме на сухо дъжда да спре.

Хубостта на екопътеката

Самата екопътека в началото е широк горски път, после на места става тясна пътечка. Маркировката е червена и се следи лесно. Гората долу е широколистна. Има и части със скупчени по няколко нежни брезички, голяма красота. Горе в по-високото дърветата са иглолистни.
Маршрутът позволява да се качиш по една пътечка нагоре и да слезеш по друга надолу. Препоръчвам този кръгов вариант, защото ще се види повече от хубостта на екопътеката.
По целия път и в двете посоки много ни хареса природата. Гората беше здрава, жизнена, тиха и приветлива или поне ние така я усетихме.

Която и от двете посоки да изберете при този разклон, ще ви заведе до къщата за приятели “12т застава”. Ние се качихме по единия маршрут и слязохме по другия.
Есента си пробва четката тук и там.
Трудност и продължителност на маршрута

Екопътека “12та застава” има известна денивелация. Щеките ни оказаха помощ. Продължителността на прехода до горе е около час и половина. На табелата долу, където оставихме колата пишеше – “Пешеходна алея 2,5км – 90мин”, което е доста коректна информация. Ние се качихме за 1 час и 20мин. с мотането за снимки и почивки тук и там.
Слязохме за 90мин. и по другия път.

От дъждеца ах, нас не ни е страх

Тъкмо тръгнахме да слизаме обратно и запръска дъжд. Прогнозата предупреждаваше, че има такива вероятности. Освен това и загърмя за разкош.
Облякохме дъждобранни якета и панталони (Влади си крачеше по късите панталонки). Аз и найлонов дъждобран сложих, че якето нещо вече попива водата. От гръмотевиците не ме беше страх този път, че пътеката беше повече в гора. Единствено ми подгизнаха обувките. Дъждът беше кратък. Да е валял 30-40 мин.

После като се отвори небето и грейна едно слънце всичко заблестя. Пейзажът искреше в невероятно ярки цветове, в далечнината малки пайжинки облачете се закачаха по ръбовете на хълмовете. Изобщо не успях да се сдържа и извадх фотоапарата.

Влади взе едната ми щека, за да мога аз с едната ръка да държа фотоапарат на разстояние от мокрия дъждобран, а с другата щека да се подпирам, че слизахме все пак надолу.
Ако не беше завалял този дъжд нямаше да видим природата така ликуваща и пълна с блясък.

Гората придоби мистичен вид след дъжда.
След дъжд.
Обяд при чешмата

Тъкмо приближихме навеса с чешмата долу и небето отново се затвори с облаци.
Ние седнахме на сушинка. Извадихме баничките, аз имах и кефир (много обичам). Свалихме мокрите външни слоеве и се насладихме на чуден обяд, докато слушахме и гледахме завесата от дъждовни капки. Като похапнахме останахме още 15на минути да поспре дъжда. Облаците пак се разкъсаха, слънцето отново се показа, а ние се върнахме до колата.
През този ден повече дъжд не ни валя.

Ако ме попитате заслужава ли си тази екопътека “12та застава”, без никакво колебание ще отговоря, да!

Обядвахме под заслона при чешмата. А навън ръмеше.

Още няколко села

Имахме още време преди да се ориентираме към язовир Доспат, където щяхме да нощуваме. Влади предложи и поехме нататък по основния път към следващите няколко закътани в Родопите села, Бръщен и Црънча. Стигнахме до село Бръщен. Оттам видяхме селото Црънча, но него може да посетим друг път. По основния път забелязахме и табела и за някакъв Римски мост, но понеже обувките ми бяха мокри, а и не знаехме колко дълъг е пътя до него, решихме да го пропуснем.

При село Бръщен.

Ранна вечеря

След вечерята на тъмно предния ден край язовир Голям Беглик, този път се бяхме ориентирали да хапнем по-рано по светло.
Слязохме с колата при язовир Доспат, на брега недалеч от изхода на града. Там извадихме масичката, столчетата, хапката и вечеряхме, докато слънцето позлатяваше наоколо с последните си за деня лъчи.

Сам-самички с тишината

После се върнахме на шосето и поехме към една поляна край язовир Доспат, на която отиваме вече трети път.
Имахме голям късмет да сме сами този път. Дали защото беше валяло през деня, дали защото беше хладно в края на сезона, но бяхме сам-сами на цялата поляна. Наоколо атмосферата беше тиха и спокойна, ей така съм си го представяла.

Мъгли изпарения от скоро валелия дъжд.

Исках да спим на язовир Доспат, защото на следващия ден беше рождения ми ден и щяхме да се почерпим пастички в сладкарничката в центъра на града.
Нощта събрахме чувалите и не усетих студ. Палатка сутринта пак беше мокра отвън, но вече си имахме обиграна система по прибирането и сушенето ѝ.
На закуска отидохме първо за вкусни банички, после за рожденденски пастички. След почерпката продължихме към югозападна България.
Целта ни беше местността Рупите и малко къмпингче, което бях видяла там.

Рожденденска почерпка в сладкарничката в центъра на Доспат при площада.

Други статии от същото пътуване

Връх Конгур и връх Радомир еднодневен преход в природен парк Беласица – част 1

Връх Конгур и връх Радомир еднодневен преход в природен парк Беласица – част 2

Рупите, приятна изненада. Малко съкровище в Югозападна България

Язовир Голям Беглик през септември и кратка разкодка по част от Е8

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.