Язовир Голям Беглик и язовир Доспат

Язовир Доспат

Язовир Доспат е първото място не-къмпинг, на което сме нощували. Беше преди четири години. Тогава ми беше студено и сега ми беше студено. Вярно аз съм зиморничава, а и декатлонската палатка за трима е широка, което значи по-трудно се стопля.

Природата край язовира е красива, тиха и спокойна.

Поляната има хубава гледка към отсрещния бряг.

Сред тревите беше пълно с билки, жълт кантарион, еньовче и вероятно други, които не познавам.

Залезът беше хубав, но не правих много снимки.

Катуните на язовира

Хората, обаче не винаги са тихи. Този път попаднахме на съседи, които до късно държаха включен агрегат за ток, а той ручеше неприятно.

Мястото, на което изпънахме палатката беше вече населено, с доста народ. Повечето от тях стоят по седмица, две, три. Техните катуни забелязах, са обзаведени с всякакви екстри, спално помещение, дневна (отделна шатра), телевизор, понякога и сателитна чиния. Мивка, душ, хладилник…

Късмет е ако ви се паднат съседи с деца, защото купона при тях няма да е до малките часове на нощта.

Поляната на брега, която бяхме избрали не е много далеч от град Доспат и на следващия ден, като си стегнахме палатката отидохме в града и закусихме там. Колата може да се остави на паркинг до площадчето в центъра. Не видяхме табела за зона или други ограничения. От паркинга пеш се слиза малко по една стръмна улица. Там в приземният етаж на семеен хотел има закусвалня. Честно, много съм капризна на банички, тези обаче направо бяха уникални. Тестото хрехко, не го теглиш като ластик, сиренето вкусно изобщо ммм…

Преди обед обиколихме две близки екопътеки, до връх Чуката и до водопад при село Късак. И двата маршрута много ни се понравиха и ги препоръчвам.

На обяд седнахме в любимата ни сладкарничка в центъра на Доспат. Там на много разумна цена се нагостихме. Голям сандвич, безалкохолно, кафе и парче (като за двама) торта – всичко за 6лв. Къде може в наши дни да се види това чудо. 😉

Язовир Доспат откъм град Сърница

Следобед разгледахме бреговата ивица на язовир Доспат откъм град Сърница. Язовир Доспат е с дължина 18км, така че се повозихме известно време до Сърница.

Град Сърница

Сърница е град от 2003г. Направихме един тегел на градчето. Дали защото беше слънчево времето, дали защото денят беше почивен, но градът ни се видя много жив и весел. Остави ни приятно чувство.

Язовир Голям Беглик

В късния следобед стигнахме до язовир Голям Беглик. Не обикаляхме дълго в търсене на място, защото ни се стори, че пътят пак ще поизмъчи колата. Нали скоро имахме опит с един надупчен път (вижте разказа за връх Косица). На следващата сутрин като се разходихме пеш установихме, че не е невъзможен за преминаване и с лек автомобил, но си е раздрънкан.

Мястото, което избрахме беше близо до пътя. Малко по-надолу при язовира имаше уширение, но там бяха сложени повече палатки и решихме, уж да изберем по-тихото горе.

От лявата страна на палатката имаше висока коприва, но това беше най-равното място. Това е предимството на по-малките палатки (нашата декатлонска е по-скоро средна), за тях по-лесно се намира равно местенце да я разположиш.

Нощта не беше най-тиха, но на язовир е така, понякога вадиш късата клечка откъм съседи. Утрото, обаче беше тихо и спокойно. Зад дърветата назад е язовирът.

От разходката ни около язовир Голям Беглик направихме следните изводи:

язовирът с красивата иглолистна гора близо до водата е много живописен и впечатляващ;

заслужава си да се посети извън сезона, защото сега беше налазен от неизброимо множество народ на всяко възможно място да се опъне палатка;
най-много палатки, кемпери и каравани имаше на широките поляни, на които се провеждат и разни фестивали. Там си беше като къмпинг в най-оживения период на летния сезон. Кошер жужащ с всякакви шумове. Вероятно за много хора този кошер, създава уюта и безопасността на цивилизацията, не знам. Чуваха се музики, детски викове; майки, които отдалеч даваха нареждания; преминаваха автомобили; младежи играеха на фризби; кучета лаеха. Шум на лято край язовира.
брегът на който ние бяхме опънали палатката ни се стори най-красив като природен рисунък, но все пак не успяхме да разгледаме докрай целия язовир, защото си бяхме отделили само два часа за разходка.

Стандартен залез и неочаквано магическо утро

Вечерта край язовир Голям Беглик снимах няколко кадъра залез, но не се получи нещо впечатляващо. Сутринта, обаче ни поднесе неочаквана магическа картина. Слънцето леко се вдигаше иззад ръба на един хълм, а от водата се отделяха кълбета пара. Светлината обгръщаше кълбетата и се получаваше абсолютно магически пейзаж. С малко въображение лесно можеш да се представиш скрити наоколо сред дърветата танцуващи самодиви.