Дяволската екопътека, малък кръг, разходка през горещ юлски петък

Дяволската екопътека посетихме за първи път през 2017г.

Тогава разполагахме с малко време. Попаднахме на нея случайно намирайки интересни обекти близо по маршрута, по който минавахме. Разходихме се по пътеката от паркинга в началото от страната на село Борино. Стигнахме до водопадчето и оттам се върнахме наобратно.

Още тогава Влади забеляза, че пътеката предлага кръгов маршрут стигащ до Буйновското ждрело и после през гората обратно. Казахме се, че някой път ще се върнем и ще направим този кръг.

Юли 2021г, намерихме време, посоката беше пак Доспат, така че единия ден отделихме за осъществяване на плана за кръговия маршрут, който си бяхме нарекли преди четири години.

Паркирахме отново на паркинг след селото. Паркингът е особен с това, че се води частен, но безплатен. 🙂 На голямо табло пишеше, паркингът е частна собственост, но безплатен. За посещение на екопътеката също няма такса. Така е ситуацията към днешна дата юли 2021г.

Сложност и продължителност на маршрута

Пояснявам най-напред, че Дяволската екопътека предлага малък кръг и голям кръг на обиколка. Ние направихме малкия, но не оставайте с впечатление, че той е малък и незначителен. Има си ходене, има си  трупане на денивелация и нагоре, и надолу.

През по-голяма част двата кръга се движат по една и съща пътека, чак горе на високото, при едни поляни ще видите разклон с табели, които указват разделянето на двата кръга. Големият кръг продължава нейде в гората, малкият започва да се спуска надолу към реката.

На нас обхождането на малкия кръг с многото поспирки и мравешкото темпо ни отне около 5 часа и 30 минути. Поспирките правехме, защото аз бяха в много слаба форма. Предните дни имах здравословен проблем, малко бях гладувала заради него и сега буквално пъплех и спирах  на всеки три крачки по баира нагоре. Бях решила, обаче да не се отказвам от прехода, защото за мен гората, течащата вода могат само да помогнат за укрепване на здравословното състояние. Представях си, че съм на лечение в клиника Родопи. 😉 След три дни в Родопите (спахме на палатка), се чувствах значително по-добре, отколкото когато тръгнахме от прашна София. Не промотирам тази алтернативна форма на лечение, всеки сам си знае, само споделям моя опит и защо пъплехме. 😄

Описание на малкия кръг

В началото пътеката е равна, после леко се катери нагоре. Минава покрай една върба, за която се разправят легенди за намерени под нея жълтици и т.н. Върбата е обозначена като забележителност по пътя. 😉

Следва минаване по изградени дървени стълби и мостчета (дяволския мост). В този участък имаше и места, на които пътеката кратко, но стръмно (без стълбички) се покатерваше нагоре и там щеките влизаха в употреба. Тази част на пътеката е адреналинна, но не невъзможно трудна дори за деца. Внимаваш къде стъпваш и така.

Сълби и мостчета
Там долу ще слезем.
дяволската пътека
дяволската екопътека
Влади на нивото на “Скрития водопад”
“Скритият водопад”

Водопадът е скок на приток на Буйновска река. Водопадът е скрит между две скали, затова и неговото прозвище “Скритият водопад”.

скрититят водопад

После пътека слиза надолу до коритото на Буйновска река. Реката е жива и бъбрива, пътеката извествно време споделя нейната компания.

На около 5 минути преди края на пътеката при Буйновско ждрело има табели, които указват вариантите за посока. Нашата посока, малък кръг, сочеше право нагоре.

Хайде сега ногоре

Почна се едно зигзагообразно катерене. Пътеката не се качва право нагоре, както миналата седмица онази за хижа Вежен (вижте разказа тук). От това място положителната денивелация, която натрупахме по малкия кръг на Дяволската екопътека беше около 430м. Ако бях в добра форма вероятно нямаше да се мъча като “грешен дявол” 😅, ама сега баирът ми се видя безкраен. Тази част на маршрута е все през гората, което е благодат в горещ летен ден.

Малко преди пътеката окончателно да се изравни горе на билото, минахме през кратък открит участък с едни скали и невероятни панорамни гледки. Там стълбата беше леко счупена, дано я поправят. На това място красив остров-скала се издигаше нагоре в облаците. От него стърчаха няколко високи иглолистни дървета. Космически някак стоеше.

Картината, която се разкри пред очите ни през тази тераса, беше като награда за усилието направено по баира. Малко ахкане, снимки и продължихме да драпаме на горе. Добре, аз драпах, Влади търпеливо ме изчакваше.

Пътека през гората
Влади ме изчаква, докато пъпля нагоре, а аз задъхана настройвам фотоапарата за снимка. 😆
Гледките-награда.
Счупената стълба.
Почивка за зареждане на батериите. На снимката изглеждам съвсем свежа, добре позирам. 😆
Заслонът

Последва още малко път нагоре и после равно през гората. Стигхнаме до един заслон. Оттам през тесен прозорец сред дървета, също се открива гледка към хълмове насреща. Самия заслон представлява навес с дървени маси, пейки и каменна пещ пълна с отпадъци като кофа за боклук. Тъжна гледка. 😔  Тук хапнахме, починахме, поприказвахме с друга двойка, която дойде след нас и поехме нататък по пътеката.

Дървета забележителности 😉

Още време през гората повървяхме. Минахме покрай други две забележителности, маркирани са с табели: дърво “Лирата на орфей” и дърво “Танцът на менадите”.

Когато пътеката ни изведе от гората на широки открити поляни видяхме, че вече малкият кръг и големият кръг се разделят. Малкият кръг беше указан с табела сочеща надолу в посока реката.

Заслизахме надолу пак на зиг-заг през гората. Пътеката ни свали до коритото на реката. Там, понеже мостът за преминаване беше счупен, прекосихме реката по камъчета.

Счупеният мост.
Прекосихме по камъните.

От тази точка ни остана само още малко и то повечето по равно.

Защо си заслужава Дяволската екопътека?

Дяволската екопътека е разнообразна като маршрут. Има си адреналинен аспект, има си и полегат. Върви през красива сенчеста гора, разкрива гледка, шуми ти рекичка, пък и водопадче открива. Може да е посети и се деца, да кажем на 6-7 години. Е, зависи от детето разбира се. Ние случайно срещанхме познати майка и дете, детето е на 6г. Разминахме се и с още няколко по-големи деца на по 10-12 години.

Препоръчвам силно този маршрут, много е благодатен на преживявания и красиви гледки.

Красива и зелена беше гората.
След заслона пътеката за известно време става равен, широк коларски път.
Пътеката мина и край папратова поляна. Аз много харесвам папрати. Счита се, че те са много древни растения, някои казват от времето на динозаврите. Еволюирали са от мъх и постепенно са се адаптирали към променящата се среда, за да може да им се радваме и ние днес.
Вижте как природата съвършено е подстригала в топка короната на това дърво.
А тук забележете как ние хората за пореден път оставяме своя грозен отпечатък в нея. Явно никакви табелки “Тук раницата е твоето кошче” не вършат работа. Хем ми е тъжно, хем ми е ядно. Тези гледки ги виждаме толкова често на по-достъпните за разходка места.

Официална страничка на Дяволската екопътека – dyavolskapateka.org

Други статии от същото пътуване

С палатка на язовир в разгара на лятото. Язовир Доспат и язовир Голям Беглик.

Връх Чуката и Водопада до село Късак – екопътеки близо до град Доспат

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.