Дяволската екопътека посетихме за първи път през 2017г.
Тогава разполагахме с малко време. Попаднахме на нея случайно намирайки интересни обекти близо по маршрута, по който минавахме. Разходихме се по пътеката от паркинга в началото от страната на село Борино. Стигнахме до водопадчето и оттам се върнахме на обратно.
Още тогава Влади забеляза, че пътеката предлага кръгов маршрут стигащ до Буйновското ждрело и после през гората обратно. Казахме се, че някой път ще се върнем и ще направим този кръг.
Юли 2021г, намерихме време, посоката беше пак Доспат, така че единия ден отделихме за осъществяване на плана за кръговия маршрут, който си бяхме нарекли преди четири години.
Паркирахме отново на паркинг след селото. Паркингът е особен с това, че се води частен, но безплатен. 🙂 На голямо табло пишеше, паркингът е частна собственост, но безплатен. За посещение на екопътеката също няма такса. Така е ситуацията към днешна дата юли 2021г.
Сложност и продължителност на маршрута
Пояснявам най-напред, че Дяволската екопътека предлага малък кръг и голям кръг на обиколка. Ние направихме малкия, но не оставайте с впечатление, че той е малък и незначителен. Има си ходене, има си трупане на денивелация и нагоре, и надолу.
През по-голяма част двата кръга се движат по една и съща пътека, чак горе на високото, при едни поляни ще видите разклон с табели, които указват разделянето на двата кръга. Големият кръг продължава нейде в гората, малкият започва да се спуска надолу към реката.
На нас обхождането на малкия кръг с многото спирания и мравешкото темпо ни отне около 5 часа и 30 минути. Почивките правехме, защото аз бяха в много слаба форма. Предните дни имах здравословен проблем, малко бях гладувала заради него и сега буквално пъплех и спирах на всеки три крачки по баира нагоре. Бях решила, обаче да не се отказвам от прехода, защото за мен гората, течащата вода могат само да помогнат за укрепване на здравословното състояние. Представях си, че съм на лечение в клиника Родопи. 😉 След три дни в Родопите (спахме на палатка), се чувствах значително по-добре, отколкото когато тръгнахме от прашна София.
Описание на малкия кръг
В началото пътеката е равна, после леко се катери нагоре. Минава покрай една върба, за която се разправят легенди за намерени под нея жълтици и т.н. Върбата е обозначена като забележителност по пътя. 😉
Следва минаване по изградени дървени стълби и мостчета (дяволския мост). В този участък имаше и места, на които пътеката кратко, но стръмно (без стълбички) се покатерваше нагоре и там щеките влизаха в употреба. Тази част на пътеката е адреналинна, но не невъзможно трудна дори за деца. Внимаваш къде стъпваш и така.
Стълби и мостчета
“Скритият водопад”
Водопадът е скок на приток на Буйновска река. Водопадът е скрит между две скали, затова и неговото прозвище “Скритият водопад”.
После пътеката слиза надолу до коритото на Буйновска река. Реката е жива и бъбрива, пътеката известно време споделя нейната компания.
На около 5 минути преди края на пътеката при Буйновско ждрело има табели, които указват вариантите за посока. Нашата посока, малък кръг, сочеше право нагоре.
Хайде сега нагоре
Почна се едно зигзагообразно катерене. Пътеката не се качва право нагоре, както миналата седмица онази за хижа Вежен (вижте разказа тук). От това място положителната денивелация, която натрупахме по малкия кръг на Дяволската екопътека беше около 430м. Ако бях в добра форма вероятно нямаше да се мъча като “грешен дявол” 😅, ама сега баирът ми се видя безкраен. Тази част на маршрута е все през гората, което е благодат в горещ летен ден.
Малко преди пътеката окончателно да се изравни горе на билото, минахме през кратък открит участък с едни скали и невероятни панорамни гледки. Там стълбата беше леко счупена, дано я поправят. На това място красив остров-скала се издигаше нагоре в облаците. От него стърчаха няколко високи иглолистни дървета. Космически някак стоеше.
Картината, която се разкри пред очите ни през тази тераса, беше като награда за усилието направено по баира. Малко ахкане, снимки и продължихме да драпаме на горе. Добре, аз драпах, Влади търпеливо ме изчакваше.
Заслонът
Последва още малко път нагоре и после равно през гората. Стигнахме до един заслон. Оттам през тесен прозорец сред дървета, също се открива гледка към хълмове насреща. Самия заслон представлява навес с дървени маси, пейки и каменна пещ пълна с отпадъци като кофа за боклук. Тъжна гледка. 😔 Тук хапнахме, починахме, поприказвахме с друга двойка, която дойде след нас и поехме нататък по пътеката.
Дървета забележителности 😉
Още време през гората повървяхме. Минахме покрай други две забележителности, маркирани са с табели: дърво “Лирата на орфей” и дърво “Танцът на менадите”.
Когато пътеката ни изведе от гората на широки открити поляни видяхме, че вече малкият кръг и големият кръг се разделят. Малкият кръг беше указан с табела сочеща надолу в посока реката.
Заслизахме надолу пак на зигзаг през гората. Пътеката ни свали до коритото на реката. Там, понеже мостът за преминаване беше счупен, прекосихме реката по камъчета.
От тази точка ни остана само още малко и то повечето по равно.
Защо си заслужава Дяволската екопътека?
Дяволската екопътека е разнообразна като маршрут. Има си адреналинен аспект, има си и полегат. Върви през красива сенчеста гора, разкрива гледка, шуми ти рекичка, пък и водопадче открива. Може да е посети и се деца, да кажем на 6-7 години. Е, зависи от детето разбира се. Ние случайно срещнахме познати майка и дете, детето е на 6г. Разминахме се и с още няколко по-големи деца на по 10-12 години.
Препоръчвам силно този маршрут, много е благодатен на преживявания и красиви гледки.
Официална страничка на Дяволската екопътека – dyavolskapateka.org
Други статии от същото пътуване
С палатка на язовир в разгара на лятото. Язовир Доспат и язовир Голям Беглик.
Връх Чуката и Водопада до село Късак – екопътеки близо до град Доспат
