Два дни в Балкана, част 2 – от Рибарица до връх Вежен

Планирали бяхме преходи за два дни. За първия ден, изкачване до връх Косица (разказа споделих в “Два дни в Балкан, част 1”). Втория ден очаквахме да стигнем до връх Вежен.

До хижа Вежен – продължителност и трудност на маршрута

В село Рибарица се свива от основния път по път покрай река Заводна. Има указателни табели за хижа Вежен. Маркировката започва още от там, но нека това не ви оставя грешно впечатление, има си още с колата. Минават се още къщи. Стига се едно уширение, своеобразен паркинг. Там има бариера отбелязваща началото на парк “Централен балкана.”

Пътят продължава нагоре и след бариерата. Той всъщнот стига чак до хижа Вежен. Каменист е, но с по-висок автомобил проходим. Ние продължихме само още малко, до място в гората при разклон за еко пътека “Царичина”. Там паркирахме и нагоре пеш. Задминаха ни още някой и друг автомобил, а видяхме и спрели няколко по-натам по пътя.

Паркирахме при разклона за еко пътека “Царичина”.
Тръгваме пеша по пътя.

В началото ходенето е разходка покрай прекрасната река Заводна. Реката беше пълноводна, прескачаше пенливо камъни, виеше се живописно, а пътя я следваше неотклонно. Много ми хареса река Заводна. Самия път е доста сенчест. Маршрутът е чудесно маркиран (синя маркировка) и лесен за следене.

В началото на пътя може да си напълните вода от Велковата чешмица.

Река заводна

Хайде сега нагоре

По някое време се минава мост над реката и там има разклонение, което дава варианти за стигане до хижа Вежен. Вариант 1 – все по пътя за около 3 часа, вариант две – кратък маршрут, горска пътека за около 1,15 мин.

Естествено избрахме краткия. Очаквахме, че ще има катерене, нали към връх сме тръгнали, но пътеката надмина очакванията ни. 😄

Още от начало се заизкачвахме стръмно нагоре, няма шега. И нагоре, нагоре, все така. Положителната денивелация, ще рече баир, беше указано че е 805м. Ако нищо не ви казва тази цифра, ще поясня много си е, зор си е. Аз без щеките незнам как щях да пъпля по нея. Освен това на места теренът беше песъчливо хлъзгав, та и затова внимавахме.

На около 30мин преди хижата пътеката се укроти, подравни и заходи покрай друга чудна рекичка. А гората там като от приказките. Можеш да пипнеш с ръка магията.

От мястото, където тръгнахме пеш до хижа Вежен се качихме за 2:40 мин. Тук включвам и почивките. Спирахме в началото при река Заводна, да се полюбуваме на хладната ѝ водица. По стръмното правехме възстановителни паузи за глътка въздух, и една за презареждане с банани.

Хижа Вежен

Хижа Вежен е голяма. Достъпна е за по-високи автомобили. Изглежда, че се радва на посетители. На хижата срещнахме поне още 15-20 човека. Някои щяха да нощуват в нея.

Около основната сграда има широки поляни, къщички като бунгала и представителен информационен център. 

На хижа Вежен хапнахме чудесен боб, кифличките и домати. Тази почивка ни беше около 30мин. Напълнихме шишетата с вода и поехме нагоре.

Паркингът на хижа Вежен.
връх вежен
Хижата и информациония център.

Към връх Вежен

Изкачването към връх Вежен добави към сметката ни за деня още 600м положителна денивелация.

В началото пътеката поема нагоре оцветена в три цвята маркировка. Ние следяхме червената. На разклон пътеката се разделя: вляво – летен път, синя маркировка, подсичащ по-обиколен път към върха; право нагоре – зимен път, червена маркировка по пътека с въже и колово обозначение.

Пътеката право нагоре отново беше катераческо предизвикателство, но по нея постепенно се разкриваха такива зашеметяващи гледки, че дъха ни спираше. Хем пуфтиш по баира, хем ахкаш по красотата. Ако физически имате сили, непременно се качете по нея. 

Като стигнахме билото си имаше още ходене до самия връх Вежен. Билните пътеки на Централен балкана са ни много любими, един простор, една широта. Интересно е дали след 50-60 години ще ги има още тези открити била. Растителността е започнала да пъпли нагоре по склона. Природата отново залесява оголените хълмове. 

връх вежен
Това е зимната пътека.

Гледките

връх вежен
Стадо кончета и в подножието на връх Вежен.
връх вежен
Манекени.

Връх Вежен

До върха се качихме за 1 час и 50мин.

Връх Вежен е висок 2169м. Има гледки от него. В съботния ден срещнахме една мъжка група от около 10на човека, които тъкмо слизаха оттам. После друга групчика четири души момиче и момчета. Изкачваха се и още няколко ентусиасти, когато ние слизахме. Казано друго яче, има интерес към върха.

На нас маршрутът до горе много ни хареса, въпреки потенето и стръмнината. На върха си поприказвахме с четирмата младежи. Споделихме си, че сме големи късметлии, че сме родени в страна с такава великолепна природа. Толкова е богата на природни забележителности, че както момичето каза: “Може цял живот да не ти стигне да видиш всички.” Уж малка страна, а голяма. Колкото повече ходим из родния край, толкова повече расте почитта и благодарността ни, че живеем насред тази красота. 

А в планината политиките, обществените проблеми се разстопяват. Там вятърът вее за всички, дъждът вали за всички и слънцето грее над всички.

Спускане обратно

Обратно към хижа Вежен, за разнообразие, а и щеше да е по-леко, решихме да слезем по обиколната подсичаща пътека. На нея на едно място имаше пейка и чешма с ледена вода. Седиш на пейката, а пред погледа ти се е ширнала необятност от хълмове.

След хижа Вежен заслизахме по стръмната пътека, по която се качихме. Имам чувството, че надолу усилието беше още по-голямо, защото доста се хлъзгаше на места. Стигнахме разклона с основния път и там оставих краката ми сами да си вървят. Физическите сили вече бяха на една чертичка, но емоционалното зареждане пълно. Много красив преход, чудни гори, гледки, реки…Препоръчвам!

От билото към хижа Вежен заслизахме по подсичащата пътека.
Тази пътека беше равна, лека и разкошна.
След хижа Вежен по стръмното надолу са поставени тези две пейки за отдих, голяма благодат.
По пътя към София небето се оцвети великолепно. Беше чудесен ден!

Част първа – Два дни в Балкана, част 1 – връх Косица, хижите Анчова бичкия и Момина поляна

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.