Още една спокойна и приятна пътека на Витоша. Маршрут: Железница-спортната база (ВУСБ) “Проф. Иван Стайков”.

Още една спокойна и приятна пътека на Витоша. Маршрут: Железница-спортната база (ВУСБ) “Проф. Иван Стайков”.

На Витоша ходихме. 😉

Неделя, хубаво време, хайде на разходка. 

Само че да е близо до София и без да сме в навалицата.

Къде, къде…?

Харесахме си непознат за нас (не го бяхме ходили досега) маршрут на Витоша. Качване от Железница по пътеката към Черни връх до Високопланинска учебно-спортна база (ВУСБ) “Проф. Ив. Стайков” или наричана още хижа Купена и хижа Физкултурник.

Ама ще е морко ли, ще е хлъзгаво ли?

Малко се почудихме сутринта дали да тръгнем натам или да си оставим маршрута за време като се разтопи снега.

Заради опита ни с ходенето ни (пързалянето ни) минала неделя до връх Любаш се чудехме.

Мислехме си: “Може пак да има много и меки преспи, да е хлъзгаво, защото е топло, пък като стане зелено, ще е много красиво…

Само че времето през тази неделя е толкова хубаво, кой знае как ще е следващите, кой знае ние къде ще сме, с какво ще сме ангажирани…я по-добре да се обличаме и да не отлагаме.

Тръгнахме след закуска.

Спряхме на малка улица в близост до центъра на село Железница, където е обръщалото на автобусите.

При паркчето веднага видяхме табелата със синя маркировка и поехме в указаната посока.

Продължителност и сложност на маршрута

На нас качването до спортната база ни отне 2 часа и 20 минути. 

В тях включвам и почивката от около 15 минути на една полянка още в по-ниското и боксуването в последния доста хлъзгав заснежен участък.

Слязохме за два часа.

Денивелацията не е малка. До хижа Купена (ВУСБ) е около 850м според показанията в карата на BGmountains.

Най-стръмен е участъкът изкачващ билото под самата хижа. 

Точно там имаше останал снежна пелена, която се топеше и правеше пътеката предизвикателна за ходене.

Предполагам, че лятото ще е по-иначе. Имаме намерение да я качим пак и да продължим другия път до Черни връх.

Маркировката е от ясна по-ясна, следват се номерираните колчета, а на картата обозначението е в син цвят.

Защо си заслужава този маршрут

Възможност за бягство от навалицата

В началото пътят минава покрай рекичка (Селска река). Не много след Железница покрай двата бряга на реката и покрай двете страни на пътя има много и широки поляни. Повечето хора стигат до там и разпъват пикник одеяла за деня.

Каквато навалица срещнете ще е до там. Нагоре продължават по-малко хора.

Скоро пътят се отделя от реката и започва да се провира и вие през горички – широколистни и иглолистни.

После поема по стръмнината на откритото било, на която е кацнала спортната база (хижа Купена, хижа Физкултурник). 

Железница-ВУСБ “Проф, Иван Стайков” е чудесен и не така масово популярен и посещаван маршрут на Витоша.

Ако ви се иска малко по-тихичко и само уикендите са ви прозореца за преходи може да опитате пътеката. 

Гледките

Откритият баир преди да се достигне хижа Купена, на всяка следваща крачка като се обърнеш и погледнеш назад, разкрива все по-зашеметяващи гледки.

При ясен ден се виждат билата на Рила, Стара планина, по-наблизо Плана. Голяма красота. Пък със снежните им шапки, бяха като от приказка.

След спортната база, вдясно се намира каменистият връх Голям купен. 

Ще посетим и него при следващата ходене. 

Ако се продължи по коловата маркировка ще стигнете и до самия Черни връх.

Нашата подготовка за деня

След като миналия път имахме няколко пропуска в раниците, този път се приготвихме по-добре.

Сложихме кръгчетата за сняг на щеките. Да, определено имаше смисъл и полза.

Приготвих по един сандвич (две филийки, всяка намазана с лъжица шарлан, поръсена с самардала и червен пипер. Между филийките по едно нарязано варено яйце). Сандвичите ядохме горе на слънчева пейка при спортната база.

Самата база беше заключена и на вратата имаше надпис, че влизането на въшни лица е забранено. 

Честно казано си мечтаех за един топъл чай, ама не би.

Носех само едно термосче с джинджинада. Обелязвам си за лятото задължително да имам повече вода, защото чешма не видях около базата.

Ръкавици носех, но не ми трябваха. Слънцезащитното масло влезе в употреба.

Краката ни останаха сухи, защото макар да имаше сняг не беше дълбок.

Много сме доволни, че се разходихме по този маршрут и го препоръчваме.

Фоторазказ

При паркчето веднага видяхме табелата със синя маркировка и поехме в указаната посока.
Баирите в началото на маршрута.
Ей там горе щяхме да се качим, където е бялата шапка.
На полянка, до тази хубава брезова горичка си направихме пауза.
Слънчева полянка с много мекичка трева.
Тук-там полянката беше нашарена с лилави минзухарчета.
По-нагоре също имаше.
Приближаваме снежната шапка. Движим се все по коловата маркировка.
Ей там горе се вижда покрива на ВУСБ “Проф. Ив Стайков”, но си има още ходене, пък е по-стръмно и хлъзгаво.
на Витоша
на Витоша
Насреща билото на Плана.
на Витоша
В далечината се виждат все още заснежените била на Стара планина.
на Витоша
Разкриват се панорамни гледки и към Рила.

Стигнахме бялата пелена и ВУСБ “Проф. Иван Стайков”

на Витоша
на Витоша
Бяла магия на Витоша. Като хапнахме сандвичите се разтъпкахме още малко нагоре от спортната база.
В далечината метеорологичната станция ни подмамва да продължим към Черни връх, но хайде следващия път.
Вляво долу е зданието на ВУСБ “Проф. Ив Стайков”.
И поехме обратно надолу по същия път.

Comments

No comments yet. Why don’t you start the discussion?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.