Неделя, хубаво време, хайде на разходка. Само че да е близо до София и без да сме в навалицата. Къде, къде…? На Витоша ходихме. 😉
Харесахме си непознат за нас маршрут на Витоша. Качване от Железница по пътеката към Черни връх до Високопланинска учебно-спортна база (ВУСБ) “Проф. Ив. Стайков” или наричана още хижа Купена и хижа Физкултурник.
Ама ще е мокро ли, ще е хлъзгаво ли?
Малко се почудихме сутринта дали да тръгнем натам или да си оставим маршрута за време като се разтопи снега. Заради опита ни с ходенето ни (пързалянето ни) минала неделя до връх Любаш се чудехме.
Мислехме си: “Може пак да има много и меки преспи, да е хлъзгаво, защото е топло. То като стане зелено, ще е много красиво… Само че времето през тази неделя е толкова хубаво, кой знае как ще е следващите, кой знае ние къде ще сме, с какво ще сме ангажирани, я по-добре да се обличаме и да не отлагаме.“
Тръгнахме след закуска.
Спряхме на малка улица в близост до центъра на село Железница, където е обръщалото на автобусите. При паркчето веднага видяхме табелата със синя маркировка и поехме в указаната посока.

Продължителност и сложност на маршрута
На нас качването до спортната база ни отне 2 часа и 20 минути. В тях включвам и почивката от около 15 минути на една полянка още в по-ниското и боксуването в последния доста хлъзгав заснежен участък. Слязохме за два часа.
Денивелацията не е малка. До хижа Купена (ВУСБ) е около 850м според показанията в карата на BGmountains. Най-стръмен е участъкът изкачващ билото под самата хижа. Точно там имаше останал снежна пелена, която се топеше и правеше пътеката предизвикателна за ходене.
Предполагам, че лятото ще е по-иначе. Имаме намерение да я качим пак и да продължим другия път до Черни връх.
Маркировката е от ясна по-ясна, следват се номерираните колчета, а на картата обозначението е в син цвят.
Защо си заслужава този маршрут
Възможност за бягство от навалицата
В началото пътят минава покрай рекичка (Селска река). Не много след Железница покрай двата бряга на реката и покрай двете страни на пътя има много и широки поляни. Повечето хора стигат до там и разпъват пикник одеяла за деня.
Каквато навалица срещнете ще е до там. Нагоре продължават по-малко хора.
Скоро пътят се отделя от реката и започва да се провира и вие през горички – широколистни и иглолистни. После поема по стръмнината на откритото било, на която е кацнала спортната база (хижа Купена, хижа Физкултурник).
Железница-ВУСБ “Проф, Иван Стайков” е чудесен и не така масово популярен и посещаван маршрут на Витоша. Ако ви се иска малко по-тихичко и само уикендите са ви прозореца за преходи може да опитате пътеката.
Гледките
Откритият баир преди да се достигне хижа Купена, на всяка следваща крачка като се обърнеш и погледнеш назад, разкрива все по-зашеметяващи гледки. При ясен ден се виждат билата на Рила, Стара планина, по-наблизо Плана. Голяма красота. Пък със снежните им шапки, бяха като от приказка.
След спортната база, вдясно се намира каменистият връх Голям купен. Ще посетим и него при следващата ходене.
Ако се продължи по коловата маркировка ще стигнете и до самия Черни връх.
Нашата подготовка за деня
След като миналия път имахме няколко пропуска в раниците, този път се приготвихме по-добре. Сложихме кръгчетата за сняг на щеките. Да, определено имаше смисъл и полза.
Приготвих по един сандвич (две филийки, всяка намазана с лъжица шарлан, поръсена с самардала и червен пипер. Между филийките по едно нарязано варено яйце). Сандвичите ядохме горе на слънчева пейка при спортната база.
Самата база беше заключена и на вратата имаше надпис, че влизането на външи лица е забранено. Честно казано си мечтаех за един топъл чай, ама не би. Носех само едно термосче с джинджинада. Отбелязвам си за лятото задължително да имам повече вода, защото чешма не видях около базата.
Ръкавици носех, но не ми трябваха. Слънцезащитното масло влезе в употреба. Краката ни останаха сухи, защото макар да имаше сняг не беше дълбок.
Много сме доволни, че се разходихме по този маршрут и го препоръчваме.
Фоторазказ
















Стигнахме бялата пелена и ВУСБ “Проф. Иван Стайков”





