Пътуване до Австралия – почти осъществена детска мечта

Австралия. Беше ми детска мечта някога да я посетя. Защо не помня, просто имах силно желание.

До Австралия ме заведе едно йога обучение.

Адрес: Австралия, Планината Мангроув, ашрамът

Дата: 2011г up

Събитие: Курс за йога учители

На курса имаше 52 участника. Австралийци, Новозеландци, една жена от Тайланд, няколко англичани, един швейцарец и една американка.
В края на резиденстския период от 23 дни трябваше да обобщим нашето преживяване, впечатление, усещане.

Отваряне, разширяване

Моята една дума да опиша преживяното беше – отваряне.

Отваряха се врати, които ме подканяха да изляза от тясната кутийка на собствените си мисловни ограничения и предрасъдъци.

Турското летище – Познатият колорит

Пътуването ни мина през Турция и Китай за да стигнем до Сидни.
Турското летище не ми беше непознато. Колорита на поклонниците облечени само в бели дрехи или бели хавлии, тръгнали на поклонение към Мека; на изкушенията на различните лакомства, халви, локуми, баклави; на шарените и лъскавите предмети по магазините, за спомен, за късмет, за подарък… 🙂 бях виждала и преди.

Летището в Китай – Непознатата строгост

На летището в Китай попаднахме в свят, който не познавах. Моето усещане беше за строг, взискателен, прилежен, но студен и малко плашещ свят. Без да сме нарушили закона през цялото време се чувствах, сякаш нещо съм сгрешила. На всяка крачка ни преглеждаха документите най-щателно и почти никой не се усмихваше. Летището е доста голямо и има къде да си заредиш лаптоп. Имаше и свободен интернет, но например нямаше достъп до facebook. 🙂

Летището в Австралия – Любезна тополина

Контрастът на Китайското летище с летището в Сидни беше голям. В Сидни всички бяха изключително любезни, направи ни силно впечатление.

Имаше много служители на летището над 50г. Тоест в страната няма предрасъдъци по отношение на възрастта, както е например у нас, където винаги се търсят „млади кадри“.

Това, по-късно разбрах, е цялостна политика в Австралия. Показва се уважение и оценяване на опитът, придобит на работното място през годините. Няма възрастова дискриминация.

От летището до град Гасфорд, панорамно пътуване с метро

До провинциално градче наречено Гасфорд, щяхме да стигнем с Метро.

Пътуването до там беше невероятно красиво. Метро линията се виеше из хълмиста област. Преминаваше през мостове над много широки просторни реки…сега ако беше щях да направя двеста снимки. 😁

Самият Гасфорд не ме впечатли с нещо особено, но хората ме изненадаха. Видях много хора с татуировки по целите ръце и крака, с пиърсинги и прически в най-различни цветове. Хора, които в София не бих се усмелила да заговоря, защото ще ми се струват малко подозрителни, но тук в Гасфорд те работеха в банките и магазините. Когато попитах за посоката един мъж, с много татуировки и къси бермуди, служител в банка, той беше супер любезен и благонадежден. Ех тази тяхна любезност…

В мен звънна камбанка, „не съди за нещата по външното“. От Гасфорд ни взеха с кола и около 50 минути пътувахме, надолу.

Флората и фауната в ашрама и околността

Австралия
Пещерите

Ашрамът е в планински район, но в долина на морското равнище, обградена отвсякъде с хълмове. Те наричат това, което за мен си е гора, „буш“ или шубрак. Над ашрама нагоре по една пътека при разходка пеша 20 мин, се стига до едни червени пясъчни скали. Наричат ги пещерите, но скалите там всъщност образуват големи козирки и няма реално дълбоки пещери каквито аз си представях. Това място е от онези специалните, на които чувстваш все едно си извън времето и пространството. Друго някакво измерение.

АЛБУМ СЪС СНИМКИ НА ПРИРОДАТА ОКОЛО АШРАМА ВИЖТЕ ТУК. Снимките са стари и много от тях размазани, защото тогава съм снимала само за спомен. 🙂

Австралия

Божествено озвучаване – свързване, пълнота и дълбоко спокойствие

Друго, което ме изумяваше и възхищаваше ежедневно бяха птиците. Вярно беше пролет, но друг път не бях чувала такава интензивност на песнопенията. Сякаш те включват с невидим контакт към сърцето на природата ноколо. Докато слушаш ставаш едно с вятъра, слънцето, земята и небето…като в някой сън.

Когато утрото беше облечено в бели мъгли птичите песни бяха особено вълшебни. В тези моменти вървях и мислено благодарях на това усещане за свързаност, чувство на пълнота и спокойствие.

Имах дни, в които вътрешно преживявах дълбока тъга. Именно в тези моменти усещах как единствената сила, която можеше да повдигне духа ми беше природата.

Според директора на ашрама Свами Крияатма, в района на ашрама Мангроув обитават над 80 различни вида птици през различните сезони.

Растителните видове също са много разнообразни. Специфичното за дърветата е, че тяхната кора е много богата на масла и това ги прави много лесно запалими. Това и беше една от причините да се обръща внимание на безпоснаостта свързана с паленето на огън.

В околността на ашрама се срещат също няколко отровни змии, и два вида отровни паяци, пишеше в книжа оставена в стаите ни. Тези обитатели за наша радост се показват, когато стане по-топло, така че ние ги избегнахме. Венъж видяхме да подскача едно кенгурче, но някакво малко. Наричат лолаби.

Прилики и разлики между австралийци и европейци

От средата на първата седмица започнаха нашите практически занимания. В тях ние самите се редувахме да преподаваме под зоркия поглед на съученик-наблюдател от нашия курс, учител от академията и останалите няколко практикуващи от групата, в която водехме заниманието.
След нашето преподаване получавахме коментари по система pip (positive, improvement, positive) един позитивен коментар, едно нещо, което да се подобри и още един позитивен. Само нашият съученик-наблюдател и менторът накрая правеха по-обширен разбор на часа, който сме преподавали.

Голямо беше моето удивление когато наблюдавах този процес. Аз – пълна с „конструктивни критики“ и трудна на похвали, а австралийците, супер любезни и окуражаващи в своите оценки.

По-късно разговарях със Свами Крияатма. Споделих своите наблюдения. Взаимно се съгласихме, че това е типична разлика в културата на европейците и австралийците. Не е правило, но сколнност.

Друга разлика, която намерих беше във възприемането на йога. В Австралия все още йога се преподава много във фитнес центрове. Гледа се на нея като система за поддържане на физическия тонус, “фитнеса от древността”.

Замислих се как е в България. Според мен у нас йога се поднася много по-открито в своята пълнота, защото хората са по-отворени и интересуващи се.

Почти сбъдната детска мечта

За жалост не можах да разгледам друго от Австралия, защото гонех полет, че вкъщи ме чакаха задачи. Затова казвам “почти осъществена” детска мечта, защото не успях пълноценно да добия представа за тази далечна страна. Незнам дали пак ще се върна там. Незнам и дали искам. Светът е толкова широк, а имам още детски мечти за далечни дестинации. 😉

Още пътувания по линия на йога

Пътешествие до Индия – външното пътуване (част 1)

Пътешествие до Индия – външното пътуване (част 2)

Индия – вътрешното пътуване, среща с магическото

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.